8 дни с 50 непознати в една датска гора. Или как се спасихме от себе си

x


Часът се колебае някъде между 4 и 5. Поглеждам за последно в таксито от кой терминал летя. Малко преди да си забравя половината багаж в колата и да се сетя за него секунди след паспортния контрол. Е, случва се.

Знам, че някъде около мен на гейта има още 13 българчета, с които потегляме заедно към хижа в Дания, за да прекараме там 10 дни, затворени на Еразъм +. Културен обмен да го наречем. Не съм се ровила да видя с кого заминавам. Веднъж, за да се изненадам и да тръгна напълно непредубедена и втори път… просто защото ме мързеше малко.

С бордна карта в ръка и сънен поглед сканирам хората наоколо и водя залагания сама със себе си кой е за проекта и кой не. Познавам един единствен човек от българската ни група, но в същия този момент той се готви за полет на около 1000 километра разстояние от нас. И каца в друга държава.

Работата е там, че ние кацаме в Швеция, после някак се занасяме към Копенхаген и оттам с последни сили трябва да се доберем с влак до селото, чието име никой все още не може да произнесе. Работата също така е там, че всички освен мен имат пълната колекция билети за остатъка от пътуването ни. И това малко ме изнервя, но и не се превръща в достатъчен стимул да взема да я задвижа тази грижа. Оставям нещата да се случват от само себе си. Тепърва ще разбера, че тези билети са най-маловажният ми проблем.

Времето за полета наближава. И small talk-a неизбежно започва. Във въздуха разливаме 14 имена и без да знаем какво ни чака в следващите 10 дни заедно, приключението за всички отбелязва своя старт.

Проспивам няколко хиляди километра и се будя в Швеция. С няколко ентусиаста от групата решаваме да останем в Малмьо и да поразгледаме, преди да се отправим към финалната ни дестинация.

Малко сме като на детски лагер. На колко си години? Какво учиш? С какво се занимаваш? И някъде между отговорите и навъртените из града крачки различните ни характери започват да се показват на повърхността. Но в толерантен режим. На ум щриховаме колко сме различни, без да бързаме с изводите.



Слънцето започва да се скрива и ни дава знак, че е време да преминем на датска територия и да си намерим хижата.

Бърза смяна на два влака (и на декора) и ето ни на гарата в селото с труднопроизносимото име. Не знаем как го постигаме, но в същия момент се изсипва и половината италианска, и част от турската група. Студено ни е и никак не ни се социализира още. Часът е около 7 вечерта. Очакваме организаторите да ни съберат с бусове или автобус, за да ни откарат в хижата.

И тук “партито” започва. Появява се един от организаторите с едно микроскопично автомобилче с 3 свободни места вътре. Споглеждаме се, около 25-30 човека, чакащи този неадекватен транспорт. Озовавам се сред първите натоварени, прегърнала куфара си, защото колата играчка и багажник няма. Повдигам на въпрос ситуацията с шофьора от солидарност към останалите, зъзнещи на гарата. Неохотно започва да се издирва и втори автомобил. Тоталът е, че всички се озоваваме в хижата около 5 часа по-късно след полунощ.

Отказват да ни настанят преди да се съберем в пълен състав. Сагата продължава. Хижата е студена, а на входа на дървеното здание ни посрещат 20 чувала с парцали. Мисля си, че са някакви дарения, но малко преди лягане установявам, че в тях се крият калъфките, чаршафите и одеялата за всички ни. Нареждаме се в колона по един, за да си получим импровизираното комплектче. Чувствам се като в някаква странна форма на казарма. И не съм съвсем далече от истината. Момчетата ще спят 25 в една стая, а за момичетата, около 30 на брой, разполагаме с всичко на всичко 2 бани. Опитвам се да медитирам наум и нямам търпение да си легна да спя. Удрям джакпота и се озовавам в стая само с още 2 момичета и едното дори е от собствената ми група.

Гладни сме, мръзнем и не знаем какво ни чака оттук нататък.



Утро 1. Закуската ни ободрява и сме готови да дадем втори шанс за първо впечатление на организаторите. В 9 започват заниманията. На всички ни е ясно, че не сме дошли на курорт. Очакват ни задачи, казуси за разискване, проучвания и презентации, които ще правим в екипи с менящ се състав, но винаги в микс от всички налични националности. На всички все още не ни е ясно обаче, че 13 от 15 човека от турската група всъщност не говорят английски и това ще бъде сериозен урок по адаптация и комуникация на всички познати непознати нива.

Обстановката се разчупва с игри. Опитваме се да си запомним имената. Трудна работа. С италианските се справяме малко по-добре – Марко, Морена, Силвия, Фелича, Паоло и други, и други. С турските откровено се затрудняваме, но даваме всичко от себе си – Дичле, Гьозде, Баръш, Зеля и още 11. След първите 48 часа чувствам небивала умора. Не сме помръднали от хижата, чисто физически няма от какво да съм се натоварила. И тогава сгрявам. У дома имам лукса да прекарвам по няколко часа на ден сама с мислите си. Тук не оставала само и за 15 секунди. Активното общуване с 50 човека предполага енергия. Много енергия!

Предстоят ми още толкова много открития. За всички тук, за мен самата. Ще науча имената им. Ще налучкам раните им. Ще разплача някого без да го искам. Ще се разплача, докато му се извинявам. Ще изиграя повече игри, отколкото съм изиграла за цялото си детство. Едно момче ще свири на пиано Ян Тиерсен. Ще разиграем турска сватба. Ще учим всички на български хора. Ще разберем колко бързо сме способни да се привържем един към друг. И ще ни бъде ужасно трудно да прекрачим прага на хижата, за да я напуснем. И за да се пуснем един друг обратно в истинския живот. Този отвъд гората.

Вече знам защо си изгубих част от багажа на тръгване. За баланс. Защото си тръгвам с един куфар с истории за северна Италия, за Диарбекир, за толерантността и малките пропасти помежду ни, които могат да се прескочат с една прегръдка.

И тогава разбирам, че щастието обича хора с раници, куфари, карти и… емпатия. Следва ги по петите и им напомня колко е хубаво да излизат от зоната си на комфорт – с крачка встрани или с няколко хиляди километра.



Текст: Александра Тошева

Снимкa: Unsplash

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

RICK OWENS – Two-tone wool-blend coat

Препоръки от седмицата

MR BY MAN REPELLER – Leather-trimmed metallic stretch-knit knee boots

Препоръки от седмицата

SEE BY CHLOÉ – Ruffled cable-knit wool sweater

Препоръки от седмицата

KARL DONOGHUE – Reversible shearling and leather fingerless gloves

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

За успешен понеделник!

Ако сте пропуснали
Най-четени