Нека ви разкажа една… малко по-черна приказка.
Нищо, че я захващам от края…
Приказка с тъжно, трудно начало.
Направо безмислена.
Неразказана.
Пазена в прах и извинения, излъгана пред лъскавата опаковка на любовта.
Приказка, в която антигероят е обичаният.
А красавицата е развенчана.
…
И докато той спи, тя стъпва…
Научила се да танцува, докато минава покрай него на пръсти…
Да държи брадичката си високо, защото на деколтето ѝ виси най-тежкото бижу – онова, дето ТОЙ го е закопчал с черни камъни в средата – да обичаш Звяра.
Не, мили момичета, той не е престъпник, не е главорез, не е крадец.
Не лъже.
Така му е изписана честността на лицето и в очите, че като гледа, стреля – без да се цели.
И улучва от упор.
Такъв… Остър му е езикът, че като говори, по-добре извърни глава, ако не носиш на „истина“.
ЗВЯР – от кожата до костите си.
Основната му разлика – не прилича на вашите принцове!
Тъмнина около него – за да скрие бръчките около очите, докато се е взирал през нощите, за да изработи повече.
За да има дом.
Сухи длани, уморени от това да вдига с корабни въжета от търпение всеки познат и непознат по пътя си – паднал в немилост… в беда. Ожулена длан, подадена за помощ.
Прегърбен леко – от тежестта на младостта, която си отива по-рано от ден през зимата, защото я гони тежестта да се справяш с живота си сам, без царски титли и фамилии.
Така се казва той – Звяр.
И за ваша изненада, не се срамува от това!
Та покрай такъв – ни човек, ни …
Освен да стъпваш на пръсти, друг избор нямаш.
Събужда ти всички сетива – и по-добре да имаш маникюр, защото те изправя на нокти перманентно.
(И гледай по-добре маникюрът да е изряден.)
Танцуваш, защото си във въздуха от щастие…
той може да ти го причини!
Любовта при зверовете не се случва, тя е начин.
Такъв мъж не може… Той ЩЕ извади най-доброто от теб!
Ако си влязла в царството на Звяра, значи си Красавица.
И можеш да виждаш в тъмното – отвъд стените от клони на съмнения и отричане.
Та той е Звяр.. Мили Боже?!
Но за да си жена на ЗВЯР, ти трябва нещо повече…
Трябва да те обича.
Ако те обича звярът – вече си истинска – даже да не си царица!
Та, мили принцеси – оставям ви принцовете!
Не искам короните на добрите момчета, които тежат от скука и самота.
Не искам властта на „подходящия мъж“.
За себе си оставям Звяра!
Повече ще ми отива… Другата приказка…
Текст: Ева Колева
Снимка: Ayo Ogunseinde – Unsplash
Вижте още:
