Три за щастие, като всичко обречено на късмет

x

 


Искам да мога да си тръгвам 5 минути преди края на всяка радост. Искам да научавам предварително за всеки възможен провал, свлякъл ме в някоя пропаст. За всяка катастрофа на пътя пред сърцето и очите ми. Искам да мога да правя обратни завои и да прескачам по облаците над планините, когато знам, че колата ми се преобръща… Искам да владея спирачките и да не позволявам да ми причинят болка… Искам да спра да летя по магистрали, устремена в постигнати и на секундата забравени цели, по които всеки кара в насрещното платно. Бързайки да стигнем се учим на две неща – да удряме и да подминаваме, но не и да забравяме. Искам въздушни възглавници да пазят съня ми от стряскане.

Искам да сваля боксовите ръкавици и да спра да удрям, когато и мене ме удрят. Искам да ме прегръщат от обич, не от интерес. Искам да вържа на възел всички лоши думи, да ги закача за котви от тежки обиди, и да ги хвърля вместо сватбен букет. Зад себе си – на дълбокото. И колкото по-надълбоко са се забивали в душата ми, толкова по-дълбоко дъно да им намеря. Дъното на всичкото ми търпение и сърдечност. А ответните удари – колкото и каквито поискаш – от гняв и от завист, от страх и от срам… Ударите от приятелски длани и устни на врагове, които целуват кошмарно и опияняващо… Да ги превърна в цветни градини под прозорците си.

Човешките очи са прозорците на душата, която много е плакала, и под тези стъкла е изтекла много вода – не от небето – дъждовна. Горчива вода – почти като онази от приказката за реката, която сменяла цветовете си… „И като потекла жълтата вода“ – при нас е горчива, и ни залива очите-прозорци – разплаква ни мълчаливо.

Хората и плачат, и удрят. Жестоки са до края на всичките си страхове, а най-много от жестокостта на другия се пазят. Искам вместо гняв да удрят, да им дам сили да прощават – като подарък за всеки празник.

Искам да мога да разпознавам фалшивия поглед в искрените очи и искрените сълзи зад широките усмивки. Да трия огорчението след вината. Да затварям изневярата за малко в някоя пробна и да ѝ шия рокли от вярност и нежност. Искам да я връщам при любимите красива, горда и цяла. Искам да я превърна от лъжлива и тайна в истинска и разкрита, в призната и доказана обикновена любов.

P. S. Искам истински приятели. Искам Голяма любов. Искам да обичам повече отколкото може да ми понесе сърцето. Но да не съм сама – в това толкова невъзможно звучащо „искам“… Искам поне още един човек да иска същото. Доброто е два пъти по-заразно от злото. Едно „Да“ тежи точно колкото две „Не“. Ако има още някой, който да иска същото – станем ли двама, ще има и трети. Това е вече истинско желание! Възможна мечта. Тогава ще е „3 за щастие“ – като всичко обречено на късмет. Искам…

Текст: Ева Колева

Снимка: Henrikke Due – Unsplash

Вижте още:

Невидимото съвършенство на дните

Дали да не се обърнем към клишето?

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Обувки от THE ROW

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сако от BALMAIN

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Бяла тениска от BURBERRY

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Мини чанта през рамо от THE ROW

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Риза или яке – решавате вие.

Ако сте пропуснали
Най-четени