Има хора, които се подписват по въздуха. При пълна тъмнина почеркът им е четлив дори за очи, които виждат само при ясно време.
Курсивът им свети най-ярко там, където останалите угасват. Веднъж като ги видите, все едно слагат превръзка на очите ви, и оставят само сетивата ви да работят.
Отваряш длани и усещаш вятъра кристално, ясно.
Влюбваш се.
Влюбваш се докато ти казват „Добро утро“, докато галят непозната котка, докато закъсняват… Докато ги няма.
Има хора, единици мерки за такива.
Звездно поколение, принадлежащо на мечтите си.
Mечтаят толкова, колкото е разстоянието от основата до върха на най-високата въздушна кула, съществуваща в представите ви.
За тях това е възможност, реалност.
Хора, богати на мечти, смели на мисли, кротки на завист и чужди на злоба.
Резки на отсъствие…
Възможни на любов.
Хора – вяра.
Хора – смисъл.
Хора – целите сърца. Хора с такива.
Хващат вятъра и го учат го да говори на техния език. После го връзват за една нощ в двора ви.
Да, могат да връзват вятър!
Ще чуете нежна приказка, тъжна песен.
Ще ви разкажат тайната си.
Ще станете близки, но слушайте внимателно… Научете езика на вятъра, за да усещате безгрижието, когато нежно роши косaта ви и тръпките от радост, когато леко гали кожата ви.
Има хора, които идват и променят нещата…
Веднъж били наблизо, струва ви се, че и звездите пишат послания по тъмно, че вятърът нашепва името им, a въздухът се движи различно.
Има хора, които могат да обичат със сърцето си.
В превод от вятъра: „Пазете ги като очите си!“.
Не ги опитомявайте, не се опитвайте да ги променяте.
Останете до тях. Oпитайте поне за малко. Затворете очи. Доверете се. Не на тези думи – на себе си!
Текст: Ева Колева
Снимка: Daiga Ellaby – Unsplash
Вижте още:
