Лятото понякога изглежда като жив организъм, който се храни със сладолед, витамини и много положителни истории. Ние сякаш започваме да го захранваме от ранна пролет и всеки септември събираме плодовете с недовършени изречения като: „Помните ли, когато?”, „Онзи танц под дъжда и дъгата…” или „Пясъкът беше толкова ситен, когато…”. Хубаво е да храним лятото със случки и безумни весели истории! И то се ни се радва, слънцето си пече и всички сме щастливи!
Изведнъж идва септември! Ba de ya – dancing in September… И всички започваме да си тананикаме онази песен от 1978 година, в която се пее за септемврийските вечери откраднати от звездите. Прекрасно, всичко е прекрасно, защото обичаме септември, обичаме прохладните му сутрини и шареното по земята. Това наше увлечение по първите признаци на есента никак не се нрави на горкото лято и то започва да ни изневерява съвсем целенасочено. Вчера например се стъмни напълно още в 8 часа вечерта, а сутринта си облякохме якетата. На морето вече почти не са останали туристи, децата крещят като обезумели в магазините за дрехи и ученически пособия, защото и те усещат, че лятото ни изневерява, че си отива и скоро е първият учебен ден.
Много са признаците, по които разбираме, че нещо се случва. Дали защото гласно сме си признали, че обичаме септември или, защото все по-рядко разглеждаме снимките от морето, но е ясно, че лятото ни напуска и като за последно – изневерява на слънчевите ни емоции, изневерява и на летния ни гардероб, и на сандалите с каишки около глезените!
В този момент ми е малко тъжно, обзела ме е носталгия и все по-често цопкам в локви! Но и в това има чар, и в това има смисъл, защото когато лятото бяга с пълна сила, ние се успокояваме, почиваме си повече, започваме да търсим някого, с когото да се стоплим заедно под една връхна дреха, започваме да вярваме, че тази лятна изневяра е за добро.
И в крайна сметка ни става ясно – лятото изневерява, защото обичаме есента. Обичаме я, докато ядем грозде и круши, докато пренареждаме гардеробите и усилено работим в офисите или снимаме оранжевите ѝ листа в обедната почивка. Есента е прекрасна и няма да се откажем от нея, заради лятото, дори и мъничко да ни е тъжно, дори и мъничко дори да ни е студено, дори заради тази странна и безвредна септемврийска меланхолия на уикендите. Обичаме те, септември! Лято, пак ще се срещнем!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Naveen Kumar – Unsplash
Вижте още:
