И любовта може да е любов и в синия гащеризон на докер. И в разхлабената вратовръзка на мъжа до рояла, изпратил най-важния си гост.
Но aко те кара да вървиш по-бавно от обикновено, да омалява в китките ти, да свалиш най-скъпите си токчета и да ги метнеш през парапета, избягала от средата на партито.
Да носиш косата си прибрана назад, да ядеш китайско на крак с продавача на цветя и да слушаш за изгубената му любима…
Да си купиш рокля с гол гръб /навън да е минус десет/, само и само да те види с рокля.
Да го виждаш рядко.
Да мълчи, ти да мълчиш двойно.
Да говорят очите.
Да тръгвате по едно и също време, в двете противоположни посоки на света.
Той се спъва в минувач. Извинява се.
Ти се спъваш в кучето. То те гледа и като че те извинява.
Всичко ви е простено.
Светът е лесен.
Любовта ухае.
Пие кафе без захар. Или капучино с много мляко.
Извинява.
Любовта няма мода, не разполага със средства.
Любовта прахосва. И е най-големият притежател.
Не разсъждава.
Може да направи от докера милионер.
И от императрицата – кибритлийка.
По дяволите, любовта наистина може всичко!
Стига ти да я можеш.
Текст: Ева Колева
Снимка: Unsplash
Вижте още:
ЕДИН МЪЖ СТРУВА, КОЛКОТО СТРУВА ДУМАТА МУ
