„Момичето от Ипанема”

x


Сутрин е! Вярвам, че няма проблем, който една чаша кафе да не може да реши. Изпивам две за всеки случай и един фреш от портокал. Облечена съм, както повелява бизнес етикетът. Това включва риза, сако и пола с дължина до коляното – в моя случай тъмносини и ужасно скучни. Тръгвам към офиса… и уж бързам. По пътя за работа обаче, се случва нещо, което всеки ободрен от витамините и кофеина ум, не пропуска да запомни и анализира.

Намирам се в автомобил, който не управлявам аз – сиреч съм в такси. Шофьорът слуша някакво радио от което зазвучава „Момичето от Ипанема”. Любимата ми песен на Антонио Карлос Жобим дойде като спасителна сламка, за която да се хвана в момент на скука. Така станахме двама доволни. Шофьорът, който не слуша думите на песента, пуши някаква цигара и се радва на сметката, която ще платя в това задръстване, а за мен „Момичето от Ипанема” се превърна в мисъл, която да ме отвлече от мястото в таксито, от часа и датата на този ден и до известна степен притъпи мириса на изгорял тютюн.

Действието се развива през 1962 година. Момичето от Ипанема било високо, със слънчев загар на кожата и дълга кестенява коса. Историята разказва, че девойката почти всеки ден минавала покрай бар „Велосо” в прочутия южен квартал на Рио де Жанейро. Там певецът и приятелите му я виждали всеки път. Въпреки закачките към нея, тя винаги гледала напред, никога не обръщала поглед и се движела със съблазнителна походка. Жобим нито веднъж не посмял да заговори много по-младото от него момиче, но се влюбил в нея и така се родила най-известната му песен. Много девойки са мислели, че песента е посветена на някоя от тях. Всички те искали да бъдат момичето от Ипанема.

Песента отдавна свърши, а аз още съм в таксито. Шофьорът пали поредна цигара и ме пита дали не искам. Какво да искам?! Не искам, разбира се! Не искам да бъда момичето в жълто такси, в син костюм, в сив офис! Не искам да ми мирише на тютюн и на загубено време!

Искам да бъда момичето от Ипанема. Искам да забравя за ограниченото пространство на офиса, на таксито и за задушливия цигарен дим. Искам да отида на ъгъла до бар „Велосо”, искам да напиша на бял лист всичко това и да забравя за проклетото задръстване на булеварда, по който не исках да минавам.

В този ден закъснях за работа – по моя вина! Бях слязла от таксито на червения светофар и вървях пеша. Вървях, както е правило момичето от Ипанема. И утре пак ще ходя… пеша на работа, пеша обратно… само още месец и половина. Имам и билет, разбира се, за Рио! Купих си го в обедната почивка през онзи ден, когато чух любимата си песен сутринта. Купих си и два диска с боса нова и за пореден път се уверих, че ако човек не се чувства комфортно, трябва да действа… да слезе от таксито например или да си представи и направи нещо различно. Да слуша любимата си песен, да разбере нейната история и да я превърне в свое бъдещо приключение. Има още безброй много неща, които могат да последват, ако се заслушате в една-единствена песен или просто във вътрешния си глас. Невъзможни мисли и мечти няма, така че слизайте от таксито, обличайте се цветно и правете това, което искате… и ходете пеша разбира се, както момичето от Ипанема е правило, преди да се превърне в легенда!



Текст: Стефи Стоева

Снимка: БГНЕС

Вижте още:

Влюбена съм в приятелите си и в слънцето!

Любов на разминаване

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Миди рокля с колан от SELF-PORTRAIT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожен колан от SAINT LAURENT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дълъг елек от MAX MARA

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Миди рокля от ALTUZARRA

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Забров принт и нотка екстравагантност.

Ако сте пропуснали
Най-четени