По истински случаѝ

x

 


Имам спешна нужда от ресторант, sauvignon blanc, градина, кола с ултра съраунд (убийте ме с камъни…), разговор за ужасно богат, но ужасно глупав клиент, разговор за принципа на обзавеждането без мебели и къщи на приземни етажи с 5 метра високи тавани, чиито прозорци са вечно отворени, и завесите се спускат като от небето…, като във „Великия Гетсби“. Искам двустранно мълчание, защото и двамата чуваме щуреца в тревата. И двамата да обичаме как миришат розите в края на юли. И двамата да знаем какво е светулка и да сме виждали как на свечеряване, когато температурите леко падат, на полето се вдига пара от буците пръст.

Искам по средата на пътя да спреш, за да сляза от колата и да ми мирише на дъжд. Да знаеш, че аз съм единственото момиче на света, на което тревата след дъжд му мирише на „стомана“ и на „хладно“. Искам да помним, и двамата заедно, заедно и поотделно, какво е усещането след поредното интервю, на което ти отказват работа – и на теб и на мен, и да ми напомняш колко години понякога са нужни за да изтрия сълзите си. Искам веднъж на 100 години да се качвам на влак, в прашно купе, с плюшени сини седалки, със прозорци замърсени от пясък и машинно масло, за да си спомням – веднъж на сто години от къде съм тръгнала. Искам докато изтракам с токчетата си от огледалото в края на този ресторант, до самия връх на погледа и на последния гост, впит безмилостно в гърба ми, да съм наясно със себе си.

На 22 се отказах да бъда млада, лекомислена и безцелна. Превърнах се в хрътка, която гони до дупка мечтата си, не вярва в умората, в браковете, защото „ти е дошло времето“, не вярва в жилищата тип двустаен – под наем, в плазмата в средата на хола, в единствения чифт Плейн, поръчан онлайн на разпродажба, в черния петък, в блъсканицата, в лотарията, в „каквото дойде“ и във „все тая“. Животът ми се струва твърде кратък, затова спазарих лекомислието на 22-те си години, с ясното съзнание, че обикновеното не е за мен.

На 32 се събудих не богата, не известна, не зряла, а съзнателна. (И ми казаха, че годините не ми личат.)

Вертикалната граница, която пресякох, ми донесе гледката от върха, и вместо да слушам язвителни критики, се опитвах да дишам… Защото вървиш ли нагоре, въздухът се разрежда…и става по-трудно за дишане.

И защото я обичам тая дума „високо“! Няма да се оправдавам за високите си изисквания – имам намерението единствено да ги постигна.

Докато някой вече е затворил този текст на половината му, с мисълта „тая пък за коя се помисли?!“, друг отказва да остане обикновен, рутинен, масов, вечно недоволен, вечно онеправдан, става и се захваща със следващата си цел. (недоволствате, ама питате „Кога са следващите избори?!“)

Ще ви кажа – сега са! Всяка минута, докато дишаш, имаш право на избор, това му е готиното на живота.

Целите не търпят оправдания, мечтите не търпят отказ, щастието бяга като куче от рутината, а…

„Великия Гетсби“ е приказка…, но по истински случай.

Слушайки яростната критика и бясно превключените екрани след този пост, имам спешна нужда от широк размах на мечтите и треска за живот, на всяка цена.

От sauvignon blanc и от още някой, който да вярва в същото – не, не в това, не в мойта религия.

Вярата изконно не е религиозна, не е даже и в приказки (било то и по истински случай).

Вярата, изконно е „в себе си“.

Текст: Ева Колева

Снимка: Alexi Lubomirski for Vogue Spain

 

 

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Цял бански от Sun Diva swimwear

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта от MARNI

Дамска чанта от MARNI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Фиба за коса със Swarovski

Фиба за коса със Swarovski Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

И за по-хладни летни дни!

Ако сте пропуснали
Най-четени