Търсиш нещо.
В тела, в умове, в усмивки, в думи.
Търсиш, търсиш, търсиш…
В прегръдките – топлина.
В мислите – еднаквост.
В усмивките – радост.
В думите – обещания.
Търсиш наполовина, нарочно, неистово. Търсиш отдавна.
Намираш в прегръдките утеха – за кратко, топлина – рядко.
В мислите – спор, разбиране – донякъде.
В усмивките намираш поза, но са хладни.
В обещанията – уклончивост.
Накрая спираш да търсиш.
Накрая почти в нищо не вярваш.
Разбираш, че обичаш някого, когато тишината ти започне да те издава.
Когато престане да те е страх и въпросите свършат.
Когато няма нито от къде да си тръгнеш, нито вече къде да се върнеш, защото навсякъде прилича да е твоето място – светът се завърта вече наистина.
Това любовно писмо е до мен
2024, наречи ме крадла
Сутрешни размисли и експерименти
И нищо няма цена като преди, нищо не е твърде скъпо, освен времето. Никъде не е твърде далече, освен там,
където сърцето ти не е.
Разбираш, че обичаш някого, когато си готов да убиеш, за да се наспи този, когото обичаш.
P.S. И повече никога нищо не ти трябва да разбираш. Това стига за дълго.
Текст: Ева Колева
Снимка: Unsplash
