За анорексията… отблизо

x


Бяхме на по 18. Балът ни приближаваше, а една от съученичките ни бавно се топеше. Толкова бавно, че не успяхме на време да усетим прокрадващата се сянка на тревога, залисани в класни, контролни, матури и оценки. До големия ден роклята трудно се крепеше на свръхкрехките ѝ рамене. От пълничко момиче се бе смалила до бледа порцеланова кукла. Всичко в нея, от душата до очите, крещеше: “Чупливо!”. И все пак си мислехме, че и това ще приключи след пищния празник. Ще отмине притеснението по кандидатстването в университет, ще отшуми и стресът от раздялата със съучениците, с които си делял дните и чина си в продължение на 5 години.

Не знаехме, че страшното за нашата порцеланова кукла тепърва започва. Защото и родителите ѝ явно гадаели, както ние, как и кога всичко ще свърши. До деня, в който тя не успяла да стане от леглото си. Силите ѝ я напускали заедно с десетките изтрити килограми. И започнала битката. Неуспешно лечение в чужбина, много сълзи, молитви и страхове. И втора битка тук, у дома. Която била решаваща: “Или се бориш със зъби и нокти за живота си, или го губиш… скоро”. И борбата била жестока – за всяка хапка и с всеки демон, дълго расъл в нея. Но започнали и малките, несигурни още победи. И много месеци по-късно един живот разцъфнал наново.

За съжаление други около нея не успели да се преборят. И изтлели пред очите на съсипаните си родители.

До онзи период за мен анорексията беше статистика. Виждах тревожни семейства по телевизията, слушах разкази и четях статии със стряскащи цифри за засегнатите, които с всяка година дяволски се покачваха. Но ето че тази нова “проказа” се изпречи пред очите ми и не спря да го прави през следващите десет години.

Наскоро научих за “Живот на килограм” – смел проект за превенция на хранителните разстройства сред учениците от 12 до 18 години, който се случва вече почти две години в над 20 училища, с над 1800 деца в София и страната. Напълно безвъзмездно. И докато си мечтая какво можеше да бъде, ако такива инициативи съществуваха, докато и аз бях в гимназия, в мен се задейства камбанката – нека да помогнем за повече гласност на този проект. Зад него стоят Милена Ташкова и София Фердинандова – психотерапевти и обучители с близо 20-годишен опит. Помагат им още четирима висококвалифицирани психолози, администратор и няколко доброволци.

Според последната официална статистика за България над 200 000 млади момичета в страната страдат от анорексия и булимия. Действителният брой надвишава тази плашеща цифра.

От септември 2017-а “Живот на килограм” участва с над 200 други проекта в “Промяната”, най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и фондация Reach for Change. В момента проектът е сред петте финалисти и се бори в онлайн гласуването за последния кръг на надпреварата. “Живот на килограм” е първата програма, отдадена на превенцията – да не се стига до симптома и до болестта. Да ги изпратим заедно в челната тройка: https://nova.bg/promyanata/zhivot-na-kilogram. Така ги приближаваме до наградата на стойност 30 000 лева, които ще им помогнат да разгънат дейността си и да създадат терапевтична програма, която ще даде шанс за лечение на страдащи от хранителни разстройства.

Ние ще ги подкрепим!

Текст: Александра Тошева

Снимка: Weheartit.com

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Цял бански от Sun Diva swimwear

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта от MARNI

Дамска чанта от MARNI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Фиба за коса със Swarovski

Фиба за коса със Swarovski Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Едно по-различно лятно вдъхновение!

Ако сте пропуснали
Най-четени