Защо напуснах “идеалната” работа и свърши ли се светът?

x


Преди седмица беше последният ми работен ден в една от онези големи компании, чието име е достатъчна визитка и уверение, че щом си там – значи наистина те бива в това, което правиш и не се плашиш от много (ама наистина много) работа.

Същият този ден се нарежда сред най-щастливите ми за последните 3 години и половина в споменатото вече корпоративно здание.

Трудното беше преди това – да тегля чертата и да си дам сметка, че отдавна не съм си на мястото и е време да изляза сред широкия свят и да го потърся. Защото то е някъде там и ме очаква. А как се тегли чертата? Заемаш високоплатена и прилично разположена в йерархията на компанията длъжност, получаваш “златен билет” за всички конференции и обучения, които си пожелаеш, пътуваш поне веднъж месечно в чужбина – кога по работа, кога за удоволствие, грижат се за здравето ти и разполагаш с възможно най-добрата материална база, която ти е необходима, за да се чувстваш комфортно, докато проектите ти се превръщат от идея в реалност.

Тогава защо си тръгваш и казваш: “Баста, аз бях дотук”? Много е просто и ще го илюстрирам директно с пример. Празнично украсена зала, пълна догоре с бизнес елит. Раздават се международни награди и аз и моят екип печелим 5 от тях, докато мнозина си тръгват с празни ръце и повредени усмивки. Една от наградите е за проект, на който съм посветила тон нерви и поне един бял косъм. В такава вечер нормалната реакция е приемане на поздравления, вдигане на наздравици, светкавици на фотоапарати и приятелско потупване по рамото с половината присъстващи на събитието. Моята не беше много по-различна, с малката подробност, че след целия изброен панаир се прибрах в дома си и всичко, което правих в следващите 3 часа, беше да плача. Сблъсквайки се челно с това колко нещастна всъщност съм с работата си. И не защото тя е лоша, лишена от предизвикателства и постижения, а просто, защото не е Моето нещо и отдавна е спряло да бъде.

Дали си подадох молбата за напускане на следващия ден? Не, не го направих. Не го направих и в следващите няколко месеца. Защото започнаха обичайните колебания – ама дали ще намеря истинското Мое нещо, ама дали и то няма да ми омръзне бързо, ама сега аз имам ли достатъчно опит за позициите, за които бих кандидатствала и така нататък, и така нататък.

Добрата новина е, че започнаха да валят лоши новини и това ме засили към вече набелязаното решение. Започнаха да се случват генерални промени, засягащи ме пряко, застлани с добри намерения и прокарани по пътеки, които, меко казано, не съвпадат с моето понятие за морал. Улових се, че правя компромиси, които ме вадят от кожата ми и превръщат работния ми ден във фина форма на изтезание за нервната ми система. И след няколко седмици в този ритъм, целият ми организъм крещеше: “Махни ме оттук моментално!”. Не просто чувствах нужда да си тръгна, чувствах огромна необходимост просто да си почина. Няколко месеца, в които главата ми да се прочисти и мислите ми да се наместят, преди да се впускам в каквото и да било ново.

Моментът беше настъпил. И тогава си спомних  нещо важно. В последния ми клас в гимназията, по инициатива на УНИЦЕФ, написахме писма до себе си, които ще получим след 10 години. След 2 години ще държа в ръце писмо от детето, което бях и не искам то да се срамува в какво са се превърнали мечтите и надеждите му. Молбата ми за напускане беше подписана същия ден.

Предложенията за нова работа удобно започнаха да пристигат скоро след това, но всичко, което можех да направя, е да ги откажа. Този път бях твърдо решена да се вслушам в нуждите си и да оттегля в почивка. Да пиша, да пътувам, да си открадна време за себе си и хората, които обичам.

И ето как започна най-щастливата ми седмица в последните 3 години и половина.

Текст: Александра Тошева

Снимки: Arnel Hasanovic – Unsplash

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Миди рокля с колан от SELF-PORTRAIT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожен колан от SAINT LAURENT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дълъг елек от MAX MARA

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Миди рокля от ALTUZARRA

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

С бодра крачка към уикенда.

Ако сте пропуснали
Най-четени