Липсва ни нейният глас, погледът на объркано дете и хъшлашкият стил. Липсва ни как безцеремонно се отличаваше от тълпата с таланта си. Безспорния си грамадански талант.
На 12 години изумява с гласа си преподавателите в школата за таланти на Силвия Янг, в тази крехка възраст смело я сравняват с явлението Джуди Гарланд. В свое есе, писано по същото време, разголва мечтите си: “Искам, когато хората чуят гласа ми, да забравят за своите неприятности поне за 5 минути”.
Ами твоите неприятности, крехко дете, кой се опита да ти помогне да ги пребориш и забравиш?
Ейми изглежда благословена с дар, който не може да остане скрит или незабелязан задълго. Твърде рано попада на голямата сцена. А тя носи и големи отговорности. Лейди Уайнхаус е първата жена, британски изпълнител, която печели 5 награди Грами в една нощ. Истината обаче е следната – славата е твърде тежка за крехките ѝ рамене. Тя така и не успява да повярва в себе си и да види светлината, с която свети за другите. Адел и Лейди Гага я боготворят, Принс и Джей Зи също. Целият свят познава песните ѝ. Но целият свят позна болката ѝ.
Лиричните и толкова лични текстове. Безкрайните паради на папарашки кадри от разпадането ѝ на парчета. Всички знаеха за хранителното ѝ разстройство, за разбитото ѝ сърце, за залитането ѝ по алкохола, наркотиците и самонараняването. Но никой не ѝ скъса договора, не спря въртележката, концертите и не смъкна напрежението от плещите ѝ.
Краят на Ейми Уайнхаус беше една предизвестена трагедия. Риалити, в което всички участвахме, но само като зрители.
Момичето с божествения глас и душа на пеперуда завинаги ще остане на 27. С тъмната очна линия, татуировките и бутафорно раздърпания кок.
И с песните, които продължават да въздействат и да късат струните на сърцата ни.
Липсваш ни. Честит рожден ден там горе.
Текст: Александра Тошева
Снимки: Press
