Дими Деянски – един от най-добрите стендъп комици у нас

x


Дими Деянски, познат още като Дими, е един от най-добрите в стендъпа у нас. Освен това е прекрасно момче. Изживя голяма година, стигна до първото си самостоятелно шоу, което предстои. Когато Дими има участие, баровете са препълнени, публиката е интелигентна, също както чувството му за хумор. И всички се смеем до сълзи. Защото Дими успява да наблюдава живота, да пречупва дори и най-баналните ситуации през собствената си призма и да разказва най-смешното от дните ни така, както никой друг. Имам късмета всеки ден да стои на няколко метра от мен, затова успявам да го хвана и да го питам неща, които винаги съм искала. Дими!

Животът ти извън стендъпа, разкажи ми за него.

Имам късмета да съм заобиколен от невероятни хора, които аз наричам мои приятели, те мен – едва ли така биха ме нарекли, тъй като не е много лесно да си ми приятел – постоянно ги затруднявам, а те не спират да са до мен! И реално сега единственото, което ми остава е да съм завинаги и аз до тях. Това е най-скъпоценното ми нещо – хората, които се отварят и са истински пред мен. Страшни усилия полагам да се опазя от лицемери и да си бронирам средата от мазни хора. Понякога ми се налага да съм арогантен с тях за да ги разкарам, грубо е ама си заслужава, после всички ми благодарят – „Браво Дими, изгони пичето“.

Когато започна да се занимаваш със стендъп, представяше ли си, че клубовете ще се пръскат по шевовете за теб? Не отричай, така е.

Не съм си го представял и още не мога да го поварярвам. Вълнението от пълна зала, хора, седнали по декори около завесата, колективното дишане на всички – всичко това само засилва интимността с публиката и удоволствието е тройно. Не знам как да се отблагодаря на хората, че ми дават тези моменти освен да бъда най-доброто си аз пред тях. Досега нищо не ме е вдъхновявало или респектирало така – това също не съм го вярвал, че ще изпитам. От стендъп. В София.

Живият живот ли е това, което те вдъхновява?

Ами да, детайлите и истината като цяло. Ще ми се да можеше да се махне всичко фалшиво и да остане само истината, каквато и да е тя. В детайлите има адски много неразкрити истини. Днес, например, забелязах две жени как се сбогуват от разстояние – точно тяхният тип лелка се сбогува така, с леко привикване през хората по тротоара, продължава около 2 минути и е от тези „Дообре, хааайде мила, чао и нали ще се видим… да, добре, аааайде, добре ще ѝ предам, те сега са в Мюнхен с децата… да, по вайбър, дообре мила, ааайде чао… целувки!“ Не знам, мисля да го пробвам.



Как успяваш да се събереш и да забавляваш хората, ако не се чувстваш добре? 

Няма такъв момент с „не се чустваш добре“ – веднъж излизах с ангина. Трудно е, но някак си оздравяваш много бързо от тръпката на мига и духа надделява. После се прибираш, припадаш два дни в креват, но си е заслужавало. Винаги има ефект като видя познати лица в публиката – това много ме вдига, дори нещо да ме е мачкало психически през деня, веднага ме отърсва и забравям за грижите, а си мисля какво мога да му подхвърля като inside joke на този или тази агентка.

Стендъп-а лекува ли те? 

Абсолютно. Нямаше да бъда жив, ако не беше стендъпа, не се шегувам дори. Стендъпът е несравним психически отдушник, който предразполага човек да погледне навътре в себе си и да постигне себеосъзнаване, да бъде по-скромен и да запали егото си.

А освен него, какво те прави щастлив?

Добри новини за човечеството и нашето общо бъдеще в космоса. Също така да виждам някави много слаби хора да правят фантастични неща на пук на всичките си липси. Това в България много го има и е по някакъв начин „наградата“ за това да сме българи – да знаем какви мъки имаме и сме имали и на пук на всичко колко много сме постигнали. Супер яко е. Деца да помагат на други деца да се учат заедно – велико!

Винаги ли ти се получва? 

Разбира се, че не. За това са Open mic-овете – да се пробват нови неща и няма как всичко да винаги да лепва. Няма успех без яко падане, от не-получаването се научава най-много. Ако човек има вътрешен мир и да може да се анализира сам, той не поема щети от грешките си, а се учи от тях. Ако е умен човек даже ще се учи от грешките на другите. Стендъпът е страст и изсмуква много труд и енергия от хората, които се занимават с него отдадено. Като всяко нещо има learning curve, през който всеки минава, има си процес.

Имаме ли още много да учим като публика? Адекватни ли сме на хумора ти, налага ли се да го напасваш спрямо аудиторията?

Не бих казал, доста съм доволен от публиката. Моята публика е много тясна и специална, по-широко скроена и не се смее само с уста, а и с акъла си. Ако някой има нужда да се образова, това са най-вече собствениците на заведения, бранд меринжей и организаторите на събития – те са първите, които могат да спечелят от стендъпа. Ако обръщат внимание какво прави едно стендъп шоу успешно от гледна точка на сцена, светлина, обслужване, звук, видимост, и т.н. – могат да имат нещо свое и уникално, постигнато с наличен ресурс.

Преди дни гостува на TEDx Пазарджик. Това е голямо признание. За какво говори?

Благодаря, беше много вълнуващо. Темата ми беше за смесването на българския песимизъм и западния сарказъм, тъй като това е ДНК-то на стендъпа ми. Исках да вдъхновя хората да не се скопяват от прозихода си и това, че имаме мъки и тревоги не бива да ни сдухва. Ако сме по-информирани можем да гледаме саркастично на нещата и така да предаваме големи идеи бързо (и забавно). В Пазарджик има доста светнати млади хора и са супер публика, нямам търпение пак да отида в този град!

За какво мечтаеш? Честно.

Всеки ден за нещо различно. Основните мотиви са да си имам собствено семейство, любов и мир, да ходя в космоса много настоявам, и като цяло много по-малко да страдат хората. Пак да страдат, няма как без хич, ама поне не за тъпотии.

Ти обичаш София и София те обича. Имате ли тайни, неща, които знаете само вие двамата? 

Мда, имаме. Не ги знаем само двамата, споделям я постоянно, тя е за това – да се споделя и да събира всички в най-големия български град в света! Най-хубавото на София е, че не може да спре да те изненадва и да те предизвиква да се преоткриваш като човек. В момента, в който си помислиш, че „знаеш София, тя ти е ясна няма с к`во да те изненада“, тя ти пуска smurk emoji и меме „bru“ със снимка от парти на Фонотека Електрика.

Най-хубавият ти момент от 2017-та? 

Доста roller-coaster година е – пътувах с чудни хора и това много ме зареди. Пролетта имах рожден ден със ненормалното surprise party – бяха се събрали толкова много хора, които ако аз бях поканил сигурно нямаше да дойдат! Бях в Торонто, където видях стари познайници, нови места и най-напредналото общество в света – канадците се развиват без да ни чакат! Много сладък момент беше, когато лятото с Георги Кючуков развихме едно стендъп шоу и успяхме да пълним бар Rabbit hole в „най-празните“ месеци в София, беше епично! Със сигурност бих наредил и Варна в короната от добри моменти – имам честта да съм от един екипаж българи, които празнуват рожден ден там и всяка година става все по-яко, нищо че ставаме по-стари.

Кажи нещо на момичетата. Сцената е твоя.

Във вас, момичета, ми е надеждата за нас, хората. Доказано е – предразположени сте да сте по-умния пол, хванете само цаката на емоционалния баланс и ще бъдете кралици до една! Благодарим ви, че (още) ни търпите – обещаваме ви, че някой ден ще се научим как да се държим поне ОК с вас! Дотогава – елате на Open mic само жени в бар Rabbit hole, събитието е на facebook.com/dimmydeyanski .

Може да чуете Дими на първото му самостоятелно шоу на 2-ри ноември, четвъртък, от 21.30 ч, в Studio 5.


Текст: Теа Денолюбова

Снимка: Михаил Новаков

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

HOUSE OF FLUFF – Yeti convertible oversized faux fur coat

Препоръки от седмицата

CHLOÉ – Wool and mohair-blend cape

Препоръки от седмицата

STUART WEITZMAN – Pure suede ankle boots

Препоръки от седмицата

MONICA VINADER – Nura rose gold vermeil diamond earrings

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Два тренда в едно!

Ако сте пропуснали
Най-четени