Емануел Алт – нежната сила на Vogue Paris

Тя е всичко онова, което ни идва на ум, когато кажем Париж. С разрошена коса, влюбена в денима, висока, слаба, уверена. Тя е главната редакторка на Vogue Paris, наследила тежката корона от Карин Ройтфелд. За разлика от нея, Емануел бяга от блясъка и от етикетите на строга модна инквизиторка. Държи на професионализма си, обожава да снима фотосесии и да открива нови таланти, защото, както самата казва, това е рядкост и всеки нов талант е истинско съкровище.

Знае добре, че с Vogue Paris представя страната си и държи тя и екипа й да са на ниво. За нея съществуват три думи – работа, работа и пак работа. И не би се впуснала в създаването на специален look за Седмицата на модата. Нито би се втурнала да сменя няколко тоалета за ден. Предпочита погледите да са съсредоточени върху списанието, отколкото върху това какви обувки носи. Обича комфорта и смята, че 6о-те и 70-те са най-добрите години на модата.

Черпи вдъхновение от отминалото време и с лека носталгия си припомня първото шоу на Jean-Paul Gaultier, на което присъства с майка си, модел на Lanvin и Nina Ricci. Познава себе си добре и още на 19 разбира, че моделството не е нейният път. Влюбена е в списанието, което живее като отделен организъм, счита намирането на вдъхновение всеки ден за най-висша цел. Емануел е майка на две деца и съпруга на арт директора на Isabel Marant, Franck Durand. Прясно навършила златните 50, признава, че младостта е разменна монета и споделя, че не може цял живот да очакваш да съблазнаваш с едно и също оръжие, но това не значи, че губиш магията си.

Приела е за мисия създаването на вкус и за разлика от останалите в бранша не подготвя маниакално аутфитите си. Ето защо денимът се е превърнал в нейна униформа, полите са зад гърба ѝ и не може да се откъсне от леко момчешкия стил, превърнал се в нейна запазена марка. Дава интервюта изключително рядко, защото я разсейват от работния процес, губят ценно време. А и не обича да говори непрестанно.

Вижте още:

Такава е Емануел Алт, известна в модните среди като готината. При нея липсва строгост, умело избягва клишето на злата, изискваща модна диктаторка. Сякаш не е от този свят, сякаш се движи в паралелна вселена. Много стилна, много изчистена, много спокойна вселена. Не обича да шокира и мечтае да представя свят, за който хората да мечтаят, но без да губят връзка с реалността. Емануел е от малкото в модния бизнес, които имат ясна преценка за всичко, което Vogue Paris представя – това е библия на лукса, а луксът е нещо, което идва с възрастта. Именно затова не се страхува да направи корица със Софи Марсо или 70 годишната Лорън Хътън. Защото днес повече от всякога имаме нужда от някой, който да ни напомня за истинската красота, непреходния стил и вечната класа. Имаме нужда от Емануел Алт.

Teкст: Теа Денолюбова

Снимки: Vogue, Stockholm-streetstyle.com, Pinterest