Хубен Черкелов – един арт провокатор, който Ню Йорк припознава като свой

x

Хубен Черкелов е художник, който България безвъзвратно е загубила, прогонила или непотърсила… И въпреки това името му е известно на много от хората, които се занимават с изкуство у нас. Животът отвежда Хубен в САЩ – мястото, което припознава мечтите му и те легално се сбъдват. Роден е през 1970 година. Завършва НХА и е съосновател на група XXL, която през 90-те години става известна у нас с радикалните си артистични прояви. В Ню Йорк, понастоящем, Хубен е успешен художник, арт провокатор, живописец, творец. Интересуваше ни най-вече гледната му точка за изкуството, но разбрахме и още любопитни подробности за него. Успяхме да се свържем с Хубен в далечния американски мегаполис, където той се чувства напълно на мястото си в личен и професионален план. И от там той ни разказа подробности за своите идеи и творчество. А ние се надяваме в България все повече амбициозни и млади хора да чуят думите му, защото той има какво да каже именно на тях. За какво точно си говорихме с Хубен, вижте сами.

 


 

 


 

От дълго време живееш в САЩ и по–конкретно в Ню Йорк. Роден си в Кърджали и си учил в София, а след това и в Амстердам. На какво са те научили тези контрасти в живота? Кой е най-ценният урок, който този голям житейски преход ти е дал?

Да, живея в Ню Йорк, който е етнически много богат град. Същото може да се каже и за Амстердам и Кърджали. Хората не сме толкова различни, макар и да изглежда така на пръв поглед. Винаги съм търсил общ език с всички и нещо обединяващо. Изкуството и културата имат способността да събират хората.

Какво е характерно за начинът, по който създаваш творбите си? Как бихме познали твоя картина сред много други картини?

Това е много лесно. През последните 10 години разчитам на оптически ефект. Моите произведения са два типа. Когато използвам маслени бои, натрупвам много слоеве – получава се релеф. Когато използвам акрилни бои и фолио, те рефлектират светлината по различен начин. Сюжетът идва от банкноти, някои са съвременни, други не. Но в съвременното изкуство е важно да имаш разпознаваем стил или търговска марка. По този начин се отличава артиста от графичния дизайнер например… по способността да наложиш маниер на работа и да го отстояваш през годините.

 


 

 


 

Ако трябваше да нарисуваш САЩ и България в една обща картина, как би изглеждала тя?

Всичките ми картини съдържат САЩ и България, тъй като съчетават традицията на иконописа (обковите) и тази на американския попарт.

Известен си като провокатор и експериментатор. Кой е най-големият експеримент, който си провеждал в творческия си път и как провокираш хората с това, което правиш?

Не мога да се погледна отстрани, но мисля, че хората се провокират от прямостта и честността. Това в началото изглежда доста шокиращо и може да бъде класифицирано като провокация. Но е самата истина. Аз се занимавам с така наречената втора позлатена епоха, която се движи не от индустриализацията, както беше преди 100 години, а от финансовата система. Това е особено видно в САЩ, където политиците и финансистите работят рамо до рамо – за съжаление, за сметка на деиндустриализацията и загубата на много бизнеси. Та, затова и съм се спирал на банкнотите. Всяка една епоха изисква своето изкуство…

 


 

 


 

Ако в този момент знаеш, че думите ти ще достигнат до няколко хиляди млади българи, какво би ги посъветвал?

Много да работят и дори, когато не виждат смисъл. Особено е важно да придобият умения, с които да са конкурентноспособни. Ние живеем в един глобален свят и за съжаление той ще става все по-съревнователен и напрегнат. Въпрос на оцеляване е.

И тъй като ние работим с акцент върху модата, интересно ни е какво отношение имаш към модата ти? Мислиш ли, че тя може да бъде класифицирана като изкуство в някои случаи?

Разбира се, например ето Алекзандър Макуин, чиято изложба в Музея Метрополитен беше една от най-посещаваните и дори беше удължена… И всички, които се занимават с висша мода. Също и някои „street“ дизайнери правят вълшебни неща.

 


 

 


 

Иска ми се да задам и на теб един въпрос, който често задавам на хора, занимаващи се с изкуство. Ако имаш възможност да работиш в колаборация с някой дизайнер, кой би бил той и какво би създал в сътрудничество с негo?

Много харесвам Том Форд. Той е комерсиален дизайнер и точно затова ми харесва. Той създава колекции, които реално могат да бъдат носени в почти всяка ситуация. А освен това са и секси. В последно време Ню Йорк предлага един вид професионално предизвикателство за това как да произведеш масов продукт на максимално високо качество. Това е бариерата и в изкуството. Ето вземете Rolex, които произвеждат един милион часовника годишно на супер ниво и срещу това сложете един майстор като Philippe Dufour, който произвежда двайсет часовника.

Сега съм фокусиран върху артистизма и таланта, които позволяват да произведа шейсет картини годишно на супер ниво вместо шест, както преди.

Аз съм голям почитател на кашмир, крокодилска кожа с много детайли… нещо в тази насока, което да дава самочувствие, нещо което да облечеш и да се почувстваш някой.

 


 

 


 

Ако трябва да опишеш настоящия си живот в Америка с три думи кои биха били те?

Животът ми е нормален, изцяло фокусиран върху работата ми в ателието.

Какво остава отношението ти към България и хората, които се занимават с изкуство у нас?

Много е трудно да отстояваш себе си, когато средата е замръзнала някъде през 1980 година… Правят много компромиси с изкуството си. Все пак винаги ще има 3-4 добри художника от поколение, което е добре.

 


 

 


 

Смяташ ли, че младите хора у нас са напредничави или има нещо, което им пречи?

Нямам преки наблюдения, но забелязвам все по-малко от младите българи идват да учат в университетите в САЩ. Може би в Европа е по-достъпно и това е причината, не зная. Винаги ще има процент много мотивирани млади хора. Проблемът на възрастните е да успеят да мотивират всички останали да учат и да усвояват умения и да се развиват. Тук въпросът е че голяма част от възрастните не са социализирани достатъчно, за да могат да предадат каквото и да е на младите.

Как виждаш развитието на творческия си път след 2, 3, 10 години? Би ли променил нещо?

Надявам се. Сигурно ще се опитам да променя много неща. Светът на изкуството се променя бързо. Вече е ориентиран към активните млади хора.

С една дума: Изкуството за теб е?

Комуникация

За интервюто: Стефи Стоева

Снимки: Хубен Черкелов

Вижте още:

Стефан Стефанов: Младите хора „не трябва да спират да правят това, което правят най-добре“

Диляна Флорентин: За фотографията, наградата „Златна игла“ и модата като част от живота ѝ

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Sasha – Red Stripes от SUN DIVA SWIMWEAR

SUN DIVA SWIMWEAR Sasha – Red Stripes Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сако от SAINT LAURENT 

Сако от SAINT LAURENT  Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожени сандали от CHLOÉ

Кожени сандали от CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сламена шапка от GUCCI

Сламена шапка от GUCCI Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Стил и сексапил!

Ако сте пропуснали
Най-четени