Една от най-успешните съвременни турски авторки – Елиф Шафак, всъщност е родена във Франция. Родителите ѝ се развеждат, когато тя е само на 1 годинка и в интервю Елиф споделя, че фактът, че не е израстнала в типично патриархално семейство, оказва силно влияние върху творчеството ѝ.
Домът на Елиф Шафак се простира между Истанбул и Лондон, а тя създава творби както на турски, така и на английски език. Нейните произведения са повлияни от социалната тематика, а когато през 2006 година „Копелето на Истанбул” излиза от печат, тя е обвинявана в обида на нацията и дори е заплашвана със затвор от 3 години. В книгата се говори за геноцида над арменците, но поради недостиг на доказателства и двете обвинения над авторката са снети.
Шафак е определяна като „най-продавания женски турски автор, смел победител на космополита, изискан феминист и амбициозен разказвач, чието вълшебно-реалистично творчество се влияе от големи и важни идеи”. Тя живо се интересува от суфизъм и това се усеща във всичките ѝ романи. В „Любов” темата е разгледана най-силно чрез любовта на американска домакиня, която е еврейка и модерен суфист, живеещ в Амстердам. Авторката споделя в интервю: „Колкото повече четеш за суфизма, толкова повече трябва да се вслушваш. С времето се привързах емоционално.”
Истинското име на писателката е Елиф Билгин, а артистичният ѝ псевдоним е комбинация между първото ѝ име и фамилията на майка ѝ – Шафак Атайман, която означава „зора”. Любовта на авторката към Истанбул е силно изразена във всичките ѝ творби. В интервю относно града тя споделя: „Истанбул е като голяма многоцветна матрьошка – отваряш я и намираш друга кукла вътре”. За друго издание пък казва, че: „Изтокът и Западът не са като вода и олио. Те могат да се смесват. А в град като Истанбул те се сместват интензивно, непрестанно и изключително.”
От ранна детска възраст в живота на Елиф Шафак ролята на майката има две лица – на модерната и образована майка и на религиозната традиционалистка – баба ѝ. Това се превръща в основна причина жената в обществото да бъде една от най-дълбоко разглежданите теми в творчеството ѝ. След раждането на дъщеря ѝ през 2006 г. Елиф страда от следродилна депресия. В мемоарите си „Черно мляко: за писането, майчинството и харема вътре в нас” тя разказва за този период от живота си.
Заглавието на книгата описва така: „Кръстих книгата „Черно мляко” поради две причини. Първо, става въпрос за следродилна депресия и за това, че майчиното мляко не винаги е бяло и чисто, въреки че обществото разсъждава така. Второ, благодарение на тази депресия, аз достигнах до вдъхновение, превърнах черното мляко в мастило”.
Текст: Ева Петрова
Снимки: Press
Вижте още:
