Мира Добрева и Георги Торнев не се нуждаят от специално представяне. Те са двама души, които се обичат и споделят любовта си вече повече от десет години. Ето защо решихме да ги подложим на един съвсем добронамерен „любовен разпит”, точно днес, на празника на любовта…
– F 63.9 – така е записана любовта в регистъра на заболяванията на Световната здравна организация. Какви са нейните симптоми при теб?
Мира: – Ха-ха! Когато СЗО категоризира чувството като заболяване, си спомням, че направих тема в предаването и стана много забавно. Всичките ми гости я определиха, като най-сладката болест и нещо, от което всички искаме да се разболеем няколко пъти. (Усмихва се.) Не забравяйте обаче, че СЗО предупреди, че ако е заболяване, то е на психическа основа, а това си е доста… опасно. Не, мен не ме е страх от това заболяване. „Болна” съм доста отдавна и не искам да вземам антибиотици, нито имуностимуланти. Трябва да призная, че на моменти влизам в ремисия. Тогава, обратно на всички останали хора, на мен ми става скучно и неудобно от себе си. За мен любовта е предизвикателство, което има нужда от постоянно преодоляване…
Жоро: – Неща, които започват с “без” – безпокойство, безрасъдство, безпаметност, безкрай..
– Ако трябва да определиш любовта с една-единствена дума – коя ще бъде тя?
Мира: – Дете.
Жоро: – Върховна.
– В кой момент усети, че си се влюбил/а в него?
Мира: – В първия миг, в който го видях.
Жоро: – Когато я видях за пръв път на улицата.
– Колко често му/ѝ казваш, че го/я обичаш?
Мира: – Може би не достатъчно често… Странно е. Любовта не бива да остарява с годините. Струва ми се, че става по-сигурна, не по-сива. Любовта иска непрекъснато напомняне. И хем го знам, хем често забравям да му казвам,че го обичам, колкото и често да го мисля. Един от последните пъти беше в началото на миналото лято. Пътувах към телевизията. Имаше задръстване, колите заплашваха да ме спрат да отида навреме на работа и тогава имах нужда да мисля за нещо хубаво, да кажа на някого нещо хубаво, за да не допусна паниката да навлезе в душата ми (предаването „Денят отблизо с Мира” е на живо и никакво задръстване не може да оправдае закъснение за ефир). Тогава взех телефона и му написах: „Обичам те.” След секунди получих: „Аз теб повече!” Това е…
Жоро: – Честно казано по-рядко, отколкото го чувствам.
– Какво най-много обичаш в него/нея?
Мира: – Чувството му на отговорност, както и това, че е всеотдаен баща.
Жоро: – Че е това което е.
– А той/тя в теб?
Мира: – Трябва да призная, че той не ми е казвал, какво обича в мен. И той забравя да ми казва важни неща… (Смее се.) Мисля, че харесва начина, по който съм отдадена на децата и семейството. Мисля, че го дразня с подредеността си и с желанието всичко да си е на мястото, и въпреки това мисля, че това му харесва и го обича в мен.
Жоро: – Не знам. Ако знаех, сигурно щях да злоупотребявам с това.
– Най-любимият ти негов/неин навик?
Мира: – Знаете ли, вчера си говорих с момичетата от екипа ми за това, как навиците, които са ни дразнили в партньорите ни, с годините постепенно се превръщат в наши навици! Забелязали ли сте? Ние ставаме като съпрузите си, може би и те като нас, в една или в друга степен. Какво имам предвид? В началото много се дразнех, когато Жоро отвореше хладилника и тогава започваше да мисли какво да си вземе от него. Сега стана така, че аз правя същото! Любимият ми негов навик? Обичам да ме пита какво да купи, като се прибира или имам ли нужда от нещо. Не е много, но това ми дава чувство на увереност, че ме мисли и ми е приятно…
Жоро: – Да си свива по много специфичен начин пръстите на краката ала „Балерина стайл”. Синът ни е наследил този навик от нея.
– Ревнив/а ли си?
Мира: – По-скоро бях… Сега укротих това яростно чувство и се оправих, както се казва. (Усмихва се.) Това е тормоз, който не искам да причинявам нито на него, нито на себе си. Подозирам го от време на време, но уверявам Ви, той не знае за това. Не го тормозя с излишни въпроси. Казано честно – и той мен. Има мир в това отношение. (Смее се.)
Жоро: – Не. Най-ужасното и убиващо другия и самият изпитващ го чувство. Любовта би трябвало да е свобода, а не робство.
– Ще му/ѝ подариш ли нещо за празника на влюбените и какво?
Мира: – Не, не специално. Никога не съм му подарявала сърчица или плюшени мечета. Не е в моя стил.
Жоро: – Разбира се. Още не съм решил какво – правя го винаги в последния момент. Тогава сетивата са най-изострени.
– А какво би му/ѝ пожелал/а на този ден?
Мира: – Да си сбъдне едно голямо желание и съвсем скоро то да стане реалност!
Жоро: – Любов! И оставете ме на Мира!
в ролята на разпитващ: Марио Трифонов
снимки: списание ОК!
