Радослав Гизгинджиев: Любовта може да излекува всичко

x

Първата ми „среща“ с него беше във виртуалното пространство на социалните мрежи. Там прочетох няколко откъса от дебютната му книга „РАЙ”. Полека-лека броят им нарастваше и те все по-често попадаха пред очите ми. Реших, че трябва да поговоря с Радо. А какво по-добро място за целта от виртуалността? Там където се „запознах“ с него, а и където мнозина от нас търсят своя „рай”?  И какъв по-добър разговор от този на четири ръце в skype, по подобие на онзи – искрения, който се води на четири очи в реалността…

 


 


[13:07:18] М.Т.: Как би се представил накратко?

[13:08:46 ] Р.Г.: На 26 години съм, от Пловдив. Семестриално съм завършил „Славянска филология“ във Велико Търново, както и кинорежисура в класа на Дочо Боджаков. Мой филм е „Светлосиньо“ 1 (създава кампания „Не на дрогата и агресията“ през 2007 г.). Имам и редица съвместни визуални проекти с фотографи, скулптори, експериментални филми. Но игралният ми филм, който голяма част от хората познават, е „Изпуснати думи“ с Койна Русева.

[13:12:12] М.Т.: Ако трябваше да избереш за своя визитка само едно изречение от романа си – кое щеше да е то?

 [13:13:42] Р.Г.: „Красотата може да бъде стихия, по-опасна и от най-страшното оръжие.“

[13:14:20] М.Т.: Странно! Нали Достоевски твърдеше, че точно тя ще спаси света. Може ли едно оръжие да спасява?

[13:17:00] Р.Т.: Красотата в много от случаите е порив – особено, когато става въпрос за нейното изразяване. Има моменти, в които, когато се вгледаш в абсолютната красота – случайна прегръдка, случайни сълзи, случайна целувка… Или дете, което прегръща майка си – това е „оръжие”, което унищожава цялото зло в мен, целият гняв, който бих могъл да съм изпитвал в последните 5 минути, например.

[13:17:31] М.Т.: Откакто, ние, хората сме били изгонени от градината на Едем, не спираме да мечтаем да се завърнем в нея. Какво представлява твоята книга „РАЙ“ – неговото описание или пътеводителя към него? 

[13:22:30] Р.Г.: Този мит за изгонването от Рая си мисля, че  съществува, за да подддържа еволюцията на духа ни. За да не спираме да го търсим. Книгата не бих я назовал като пътеводител към него. Но в нея има една стихийност, която ясно се откроява и никак не е „райска“, в смисъл – лека. Хората я коментират като едно мощно емоционално завихряне, което ме радва, защото са изпитали не малка част от този „РАЙ“, който съм изпитал и аз,  докато съм я писал.

[13:25:38] М.Т.: В книгата си ти казваш следното: „премълчаните истории крият много знание. И обикновено бихме ги разказали само на един непознат.“ Коя би разказал на мен?

[13:27:17] Р.Г.: Ще ти разкажа една. На едно от моите представяния, след като цялата еуфория премина се появи една жена. Хвана ме за ръка и започна да плаче. Каза ми, че е майка; че дъщеря й е болна. И тя се грижи за нея. Искаше да й помогна и когато попитах как, тя ми отговори като отида и напиша няколко изречения за нея. Тя е уверена, че думите ми могат да променят това. Каза ми, ще ги напишем заедно ако трябва, но моля те, ела. Тази история ще има продължение в моя живот. Но знанието в нея е, че без любов, вяра и надежда не може да се живее, или поне не човешки.

 


 


 

[13:31:34] М.Т.: Тоест, ти ще бъдеш един от онези „незабравими непознати“, за които говориш, така ли?

[13:33:30] Р.Г.: Да. Незабравимите непознати са тези, чиито име не знаеш, но те са променили живота ти. И никой не бива да забравя, че може да носи името на нечие спасение, и винаги може да опита.

[13:42:54] М.Т.: Един от героите ти е писател, който си е избрал странния псевдоним Hemiceratoides Hieroglyphicа. Това е името на нощна пеперуда, която се храни със сълзите на птици. С какво се „храниш“ ти, за да пишеш?

[13:47:36] Р.Г.: Храня се с болката около себе си и тази, която е в самия мен. В книгата има един момент, в който един персонаж разказва за „Стихията на Душата“- да преобразуваш болката си с много любов. Да отразиш болката на другите с тази любов. Това изглажда белезите на всички нехубави неща, които понякога ни причинява живота. Никой не може да отрече, че стимулът да нанесеш болка се поражда от нанесена болка. И никой не може да бъде нагнетен от безусловна любов. Болката и любовта много си приличат, затова много често бъркаме тези две неща. За да пиша повече се „храня“ от болката. А когато в мен се отразява любов, предпочитам да я върна реално, сега, в този свят. Да я творя, чрез себе си.

[13:50:49] М.Т.: Това ми напомни за следното: „хората са жадни за любов, а не за болка. Кой би повярвал, че те бъркат тези две неща?“. Кое те кара да твърдиш нещо толкова парадоксално?

 [13:59:51] Р.Г.: Вярвам, че природата може да открие феноменални пътища, за да създава баланс. Днес, в света ни има много болка. Така се появяват хора, които биха могли да я компенсират с нещо – творци; хора, които изоставят личния си живот и заминават в други континенти да помагат. Ние живеем в свят, в който знаем, подчертавам думата „знаем“, че на стотици километри се водят войни и продължаваме да живеем с приматските си нужди, продължаваме да крещим на децата си, да се разгневяваме на кучето си и не съзнаваме, колко сме се пренатъпкали от болка. Живеем с идеята, че всъщност в малкото си битуване даваме любов, игнорирайки свързаността, която имаме с хората от целия свят. Клетките имат памет – всяка една война се е запечатала в тях. Всичко, което се е случило преди нас – го знаем с клетките си. И сме объркани – разплаква ни прекрасната любов, ужасната мъка. Имам някои текстове, за които хората си мислят, че изпитвам силна болка, за да ги пиша. Много често съм отразил тяхната, а те не я разпознават като своя.


 


 

[14:01:59] М.Т.: Значи съвсем оптимистично смяташ, че наистина има такива мрежи – „от хора, които може да са и на различни краища на света. Те могат да изживеят чувствата ни или да ги променят. Когато човек достигне до тази мрежа, няма да има нужда от доказателство.“?

[14:05:04] Р.Г.: Да, вярвам в това. Всички сме неизбежно в мрежата – чрез действията си или бездействията. Въпросът е дали искаме да го съзнаем.

[14:07:26] М.Т.: Действието на романа се развива в един град, в който „след като човек попадне, винаги се влюбва“. Кой е той?

[14:08:58] Р.Г.: На първо място, този град може да бъде всеки един, в който отидеш с тази мисъл. Историята на романа започна от Пловдив. За мен това е този град. Но за друг – този град може да е всеки друг.

[14:10:56] М.Т.: А можем ли да се влюбим и в нещо друго, освен в човек?

[14:13:58] Р.Г.: Влюбването е магия само между хората. Може да се „влюбим“ в град, пейзаж, картина, музика, но не в онзи смисъл – там я няма онази наелектризираща взаимност и онова развитие, което може да продължи и в следващ живот.

[14:12:38] М.Т: Означава ли това, че  ти искрено вярваш, че „някои го наричат любов от пръв поглед, други — луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот.“?

[14:14:17] Р.Г.: Да, вярвам в това, защото съм го изпитвал и то не един път.

[14:17:12] М.Т.: В края на разговора ни – кой въпрос не ти зададох?

[14:19:22] Р.Г.: Защо в трейлъра се стича черна течност по дрехите и по мъжа? И въобще какво символизира това?

[14:21:27] М.Т.: Добре, защо?

[14:23:06] Р.Г.: Тази черна течност е изтичащата ни болка. Защото вярвам, че любовта може да излекува всичко. И да изкара цялата тъмнина от живота ни, която сме натрупали. Да се „събудим” отново здрави в него и да го изживеем с цялата му лекота и свежест.

[14:25:12] М.Т.: А знаеш ли на кой въпрос не успях да си отговоря аз?

[14:26:06] Р.Г.: На кой?

[14:27:12] М.Т.: Как човек на 26 години е написал книга, в която има толкова много философия?

[14:28:06] Р.Г.: И аз нямам отговор.

интервю: Марио Трифонов

снимки: Дилян Луканов, Александър Мичинов

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Миди рокля с колан от SELF-PORTRAIT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожен колан от SAINT LAURENT

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дълъг елек от MAX MARA

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Миди рокля от ALTUZARRA

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

С бодра крачка към уикенда.

Ако сте пропуснали
Най-четени