Разговорът със Серж Лютенс трудно може да бъде побран в границите на журналистическия термин „интервю“. Той по-скоро е изследване, докосване до моментното състояние на душата му, пътешествие, разказ по преживяно с фрагменти от един необикновен живот… Известният френски парфюмерист ни позволи да надникнем в „пътуването“ му от 1942 година, когато е роден, до днес. Той, който умее да превръща думите в усещания, а след това и в… аромати, споделя, че „истинският партньор в създаването на парфюм е самият парфюм“. Дава им имена, които звучат като заглавия на книги, романи, които ни се иска да четем повече от веднъж.
Попитахме го за известния анти-парфюм L’Eau Serge Lutens и за това какво си спомня от работата си за модна къща Dior, а той ни изправи пред предизвикателството да открием необикновената абстракция и дълбочина на казаното от него. Кодове, които все още препрочитаме, нотки на сюрреализъм в разказа, творческо преплитане на реални и въображаеми обекти… разговорът със Серж Лютенс е всичко друго, но не и обикновен.
След като веднъж вече надникнахме в историята на парфюмериста от Франция, днес достигаме кулминацията в опита си да разберем и от самия него какъв е светът, в който той създава парфюмите с душа. А г-н Лютенс споделя:
Всяко начало е трудно. Вашето обаче освен всичко изглежда и много фантастично. Кой момент от живота си досега може да определите като най-съдбоносен и повратен?
Моето раждане в Лил, в северна Франция през 1942г.
Познавали ли сте Кристиан Диор? Разкажете ни какво си спомняте за работата с модната къща?
Кристиан Диор беше починал, когато влязох в „Модната къща“ през 1967г., за да се погрижа за създаването на първата линия за грим на тази марка. Въпреки това ежедневно работих с модиста Marc Bohan. Диор ме вкара в социален свят, който пренебрегвах дотогава. Оттам научих много неща. Някои обичах, други ненавиждах, но всички повлияха на една част от моя живот.
Снимка: Alain Beule
Разказвате приказки и легенди за парфюмите, които създавате, сякаш тяхното съществуване не е случайно. Така ли се ражда идеята за аромата – под формата на думи или първо идва формулата?
Парфюм, това е съчетание. Той е в мен, в кожата ми. Принадлежи дотолкова на думите, доколкото и на есенциите. Моите парфюми отразяват моето моментно състояние, докато ги създавам: неясни, яростни… техните имена са „заглавия“ като романи, филми.
Изглежда така, сякаш всеки парфюм притежава индивидуалност, както жените имат своя. Но, когато създавате аромати, всеки път за една и съща дама ли мислите или всеки принадлежи на отделна фантастична героиня?
Тази жена е с множество фасети, но само една в мен. Плод на въображението. В липсата усетена в детството има нещо страхотно: трябва да бъде запълнена!
Снимка: Серж Лютенс
Колко дълъг е процесът за създаване на един аромат до пълното финализиране на продукта и поставянето му в опаковката?
Това отнема минимум две години, а друг път може да достигне до дванадесет години, времето, за което откриваш ключа, както беше при парфюмите „Chêne“ или „Vétiver oriental“. Докато това не се случи, няма завършек.
Обичате да пътувате много. Къде открихте най-много магия?
Няма място, а ориентир: малката стаичка, където работя върху писането. Това е стаята, фотьойлът, купчината книги, тетрадки, химикали… трябва да съм там, за да пиша. Трябва да съм в себе си, за да изляза.
Как се роди идеята да създадете това почти немислимо творение анти-парфюма L’Eau Serge Lutens?
Притесняват ме идеите, повече вярвам в нуждите. Намирам, че нашия свят е пре-парфюмиран, също жадувах за чист аромат, ухаещ на бялото бельо, водата. Луксът започва с чистотата, а в тази връзка, със сигурност с баня!
Какво е общото между всички аромати, които сте създали до този момент?
Моето състояние на духа и самият аз в това състояние.
Ако трябваше с една дума да опишете парфюмите, които създавате, коя щеше да е тя, ако това изобщо е възможно?
Неподчинение.
Серж Лютенс – автопортрет 1986 г.
Парфюмът достатъчен ли е? От какво друго може да има нужда една жена?
Ако не от мъж, то не знам.
Обичате черния цвят. Защо точно него? Какви асоциации ви носи той?
Той ме защитава, това е цвят за срамежливите, броня на гордостта, преструвка. Този цвят ме предпазва, това е нощта през всеки ден.
Определяте ли себе си като творец?
Аз не мога да се определя, това е невъзможно. Аз съм това, което съм в момента, в който работя, творя и това ме трансформира.
Разбираме, че не само съдържанието на флакона е единственото важно нещо. Опаковката, етикетът, кутията – всички тези неща имат своя принос към визията на продукта. Вие сам ли се грижите за тази цялост и имате ли отношение към маркетинга като цяло?
Маркетингът е наука, която служи само за продажбите, а не чувствителността. Това е оръжието на безумните.
Снимка: Ling Fei
Коя е най-трудната част от процеса на създаване на един парфюм?
Нищо не е трудно, това е неволна воля. Истинският партньор в създаването на парфюм е самият парфюм. Той ме кара да следвам пътя на онова, което трябва да кажа или направя.
Кой е парфюмът, който още не е създаден – парфюм на бъдещето, на мечтите ви, може би нещо нечувано, непрочетено, непомирисано до този момент?
Парфюм за възкресение.
Снимка: Patrice Nagel
Какъв беше ароматът на вашето детство? Бихте ли създали парфюм, мислейки за миналото си?
Миналото е в нас, принадлежи ни, ръководи нашите действия, нашите постъпки. Няма смисъл да се връщаме назад или да се ядосваме за това, което е било. То беше в нас и с нас ще умре.
За интервюто: Стефи Стоева
Със съдействието на Еверет София
Снимки: Serge Lutens/Кредити, посочени под снимките
Вижте още:
