Един от четирима души на възраст между 18 и 30 години има татуировка. Статистиката сочи, че в следващите няколко години 40% от останалите представители на тази възрастова група също ще бъдат татуирани. А най-интересно е, че 65% от любителите на перманентните рисунки са дами.
В днешно време не се изненадваме, когато видим млад човек с трайни мастилени произведения върху себе си. Схващането, че това е запазена марка на затворници или наркомани съществува във все по-малко съзнания, основно по-възрастни. Може би до момента, в който техните деца и внуци ще им покажат своите творения.
За да се реши човек да се „бележи” трайно, в доста случаи той е подтикнат от сантиментална идея. Затова много татуировки маркират скъп спомен, важно събитие, близък приятел или роднина, любовно преживяване. Така той не просто изрисува тялото си, а се свързва завинаги с момента, който е изобразен върху него.
Други хора пък не влагат чак толкова много смисъл и просто си татуират неща, които им харесват. Това не означава винаги, че татуировките са лишени от значение, а просто изобразяват елементи, които не са свързани пряко с живота на съответния човек.
Мрази ме днес, благодари ми утре
Дотук добре, но какво се случва, когато отидем на интервю за работа, а под ръкава ни наднича мастилено творение? Според американския Forbes, това би повлияло на съвсем малко работодатели. Част от тях твърдят, че това по никакъв начин не е свързано с работата и екипът им е силен, точно защото е формиран от много и различни хора, които обаче се допълват успешно. А и как една рисунка може да оказва ефект върху мисловната дейност?
Други управители и директори обаче се притесняват от татуировките, но не заради себе си, а заради това как биха повлияли на клиентите. Явно и перманентните шедьоври са като красивите жени – не предизвикват особено доверие.
Факт е обаче, че съществуват много фирми, които държат служителите им да спазват специален дрескод. А татуировките не са част от него. И ако през зимата облеклото включва риза с дълъг ръкав, а през лятото – с къс, то татуираният по ръцете представител на фирмата е твърде възможно да носи зимната си униформа и през топлите дни. Дискриминация?
Друг, далеч по-логичен факт е, че между рисунките по тялото и умствените възможности няма пряка връзка. Е, някои татуировки твърдят точно обратното, но тях ще приемем за изключения. В една по-малко тесногръда реалност мастилените творения могат да бъдат приети като израз на креативност. Такава, в която човек е толкова уверен, че не се страхува да я изрисува завинаги върху себе си. Татуировките са новата най-разпространена форма на изкуство. Която, ако до преди няколко години е била алтернативна, днес е изключително често срещана. И ако още има хора, които се съмняват в качествата на татуираните си съвременници, ще им припомня една мисъл: „Не съдете за книгата по кориците ѝ”.
Текст: Станислава Добрева
Снимки: Press
Вижте още:
