Някои от най-големите и категорични метаморфози във визията на дрехата се разгръща в периода на 60-те години на ХХ-ти век и тя е свързана с бързото развитие на хипи движението в западния свят. Модата по това време се оказва в едно съвсем ново и непознато пространство, което младежите моделират спрямо своите възгледи. Тя се превръща в едно от най-мощните средства за изразяване на хипи идеологията, която цели да се разграничи от социалните и етични недостатъци на обществото. Младите започват да се обличат в туники вдъхновени от Азиатските традиционни носии,красиво падащи макси рокли с мъниста или ярки цветове с екзотични принтове и флорални мотиви. Самата висша мода (Haute Couture) въпреки първоначалната си съпротива и неодобрение в последствие попада в ситуация на исторически промени. Дизайнери като Мари Конт често без да имат специална подготовка започват да изработват дрехи по свой вкус. Улиците на Лондон, който се оказва един от центровете на „младата“мода през 60-те, е гъмжило от уникални експериментаторски дизайни. Градът се превръща във вибриращо пространство за изкуства.
Докато пространството пътува към оптимистичната картина на бъдещето, бързо обновяващият се стил на 60-те става доминиращ в модата. Източник на вдъхновения за модните дизайнери са и теченията в изкуството OP-ART и POP-ART.
Добър пример за това е работата на Ив Сен Лоран, който често реферира творбите на Матис и Пикасо в работата си. Емблематичната серия „The Mondrian Collection” от шест коктейлни рокли от вълнено трико, която създава през 1965 впечатлен от картините на Пит Мондриан, предизвиква огромен интерес от страна на клиентите. Не по-малко популярна е и Поп Арт колекцията му от 1966 с цветни ярки рокли вдъхновени от принтовете на Анди Уорхол.
