Тенденцията, в която новото всъщност е добре забравено старо, е една от основните в света на лукса. А брандовете, които през годините познават и падението, и възхода в него, са особено ценени днес. Повече от онези, които са показали устойчивост в продължение на десетилетия и са възприемани като особено скучни.
Следващите десет бранда, които ще ви представим, са били на дъното, но са намерили правилния път към възкачването през последните три десетилетия и не на последно място са останали верни на себе си и своята луксозна идентичност.
Gucci
Пътят надолу започва в края на 90-те години, когато семейните неразбирателства в Gucci стигат до убийството на Маурицио Гучи. По това време компанията печели средства основно от продажбата на лицензи. Трудният период приключва, в момента, в който Том Форд поема поста на креативен директор. Дизайнерът не само създава култови модели, но заедно с това връща централата на бранда във Флоренция, където се намира и основното производство. От този момент Gucci се фокусира единствено и само върху сътворяването на безкомпромисен лукс, което продължава и до днес. Дори когато много други брандове в сегмента си позволяват да пуснат по-свободни линии, от Gucci не се подвеждат и с това запазват образа си на един от символите на италианския лукс. През януари миналата година длъжността креативен директор е поета от Алесандро Микеле, с което компанията става един от най-обсъжданите брандове в модната индустрия. Непосредствено след това марката получава обновление, с което стъпва в първите редици на 21-век. Досегашният агресивно-сексуален образ на Gucci се трансформира в много по-романтичен, свободен, бохемски и ярък, но основната промяна става отказа от половите стереотипи.
Вижте още: Най-впечатляващите библиотеки, които някога сте виждали
Guerlain
Още едно добре познато име, което в средата на 90-те е трудно да се определи като сензация.
По онова време оснвната аудитория на бранда е в преклонна възраст, парфюмерийната линия рядко е обновявана, с което започват и финансовите затруднения. Ситуацията е овладяна от LVMH, който купува един от най-старите брандове във Франция (Guerlain е основан през 1837 г.) от семейство Guerlain. Новият възход на компанията започва, когато целите й се разпростират не само към луксозните класики, но и в чужди до момента сегменти, които са от една страна недостъпни за лукса, а от друга за освободенността. С тази политика марката успява да привлече и богаташи, които са готови да платят 14 хил. евро за парфюмерийна легенда и млади момичета, които правят едва първите си стъпки като фенове на ароматите – на тях е посветен La Petite Robe Noire. А повторното пускане на емблематични аромати като Shalimar, Chamade, Mitsouko осигурява връзката между минало и настояще.
Bernardaud
Преди 20-на години едва ли някой би направил усилие, за да определи лиможкия порцелан като нещо модно. По своята същност той е изключително консервативен – ръчно производство, старинни технологии и вярност към традиционните орнаменти. Та как да бъде определен по друг начин освен скучен. Не са на брой много интериорите, в които тази скъпа вещ ще пасне на минималистичния или индустриален стил. Въпреки това няколко лиможски фабрики успешно следят тенденциите в дизайна. Лидер сред тях е Bernardaud (основана през 1863 г.), като в най-новата й история тя осъществява съвместни проекти с Марина Абрамович, Дейвид Линч, Джеф Кунс, а основната линия на бранда съчетава в себе си елегантност, ясни форми и няколко помпозни златни и сребърни колекции за приеми.
Harley Davidson
Една от малкото американски компании, които успяват да оцелеят през Голямата депресия, е на косъм от закриване в края на 80-те, когато пазара на мотоциклети става почти „бойно поле“. Архаичните модели на американската легенда са притиснати до стената от преките си японски конкуренти Honda, Suzuki, Kawasaki и Yamaha. Славата на криминалните банди, които боготворят Harley Davidson, не подтиква хората към покупки. Правилното решение, което марката взема през 90-те е да се „заиграе“ с маргиналния си имидж, но като го направи модно и технологично. Компанията започва пълно обновяване на моделите. Свежите, нови попълнения въобще не претендирали да попаднат в общоприетите рамки: те изцяло преосмислят изконната философия на бранда – свобода на духа и постоянно движение.
През 2014 г. на пазара излиза олекотената градска линия Street, с което се оказа, че Harley въобще не е мотоциклет за маргинали и застаряващи рокери, а имиджово средство за придвижване на успешни бизнесмени от буржоазните квартали на Ню Йорк, Париж, Лос Анджелис, Лондон, Москва, Хонконг и даже за стартиращи компании от Силициевата долина. Същата година компанията представи и първия си електрически мотоциклет LiveWire, който все още не е пуснат на пазара, но се провеждат тестове, което показва иновативната мисъл на бранда.
Vertu
Изхождайки от непоклатимата логика, че телефонът трябва да е със същата класа като автомобила и часовника, британската фабрика започва да произвежда устройства за тези, които вече имат Mercedes и Rolex. Само след няколко години, хората, които неглижираха Vertu, започнаха да осъзнават, че това не са просто телефони, а истински произведения на занаятчийството – елегантни и стабилни. Устойчивост на пазара на луксозни стоки бранда си извоюва благодарение на сътрудничеството с компании като Ferrari, Ermenegildo Zegna и Bentley. В края на 20-ти век обаче компанията се изправи пред сериозно предизвикателство, не само по отношение на дизайна, но и в сферата на технологиите. Телефон, който струва 5000 евро и сглобен ръчно в Англия, не се купува, за да бъде предаден след време по наследство, а за да се използва за писане на съобщения и провеждане на разговори. Единственото уникално ноу-хау, вложено във Vertu, е консиерж услугата, което превръща устройството в призрак.
Сериозен технологичен пробив бранда осъществява през 2014 г., когато представя смартфоните Signature Touch и Aster, които се оказват перфектните съвременни интелигентни устройства в корпуса на телефонен шедьовър. Новите модели на Vertu се адаптират бързо към технологичните иновации. Също както Bentley или Birkin, смартфонът може да бъде персонализиран според индивидуалните желания – цвят, вид на кожата, добавяне на собствен печат или монограм.
Следва продължение …
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
