Греховни удоволствия: Най-добрите френски романтични филми

x

Тези седем филма заслужават вниманието ни, не само защото са плод на таланта на едни от най-добрите режисьори и актьори, но и защото показват силата на френското кино. Ако добре знаете как ще завърши някоя холивудска комедия още със започването ѝ тук ви обещаваме да нямате идея какво ще се случи до края.


1448495807_e5043974fe


„Жената си е жена“ (1961)

Филмът на режисьора Жан-Люк Годар от 1961 година, който включва двама Жан-Клод (Белмондо и Бриали) и Ана Карина, разказва забавната история на любовен триъгълник, в който попадат тримата герои. Естествено има ревност, страст и танци. Както и двама нищо неподозиращи мъже, които се оказват пионки в женската игра. С приятен ритъм, силно ироничен и изпълнен с манипулации, недоизказани истини, опит за контрол, който често се оказва в ръцете на най-невинните огромни женски очи.


31-2


„Откраднати целувки“ (1968)

Филм от известната поредица на Франсоа Трюфо за Антоан Доанел с Жан-Пиер Лео в главната роля. Сюжетът показва по особено комичен начин на какво е способен човек, когато се опитва да се впише в начина на живот на зрелите хора. „Откраднати целувки“ е един от великите филми за отношенията, които показват как смелостта може да се превърне в глупост.


gr_ami_mon_amie


„Приятелят на моята приятелка“ (1987)

Съвременният градски живот на младите хора – усвояването на пространството, случайните запознанства и леките флиртове, ритуалът на ухажването и любовните полутонове. Историята поставя петима приятели – две момчета и три момичета – в ситуации на ръба между симпатиите, антипатиите, любовта и ненавистта. И всичко това на едно докосване разстояние. Ерик Ромер се фокусира върху детайлите, на които единствено житейския опит учи, както и грешките и дреболиите в общуването, на които повечето хора въобще не обръщат внимание.


trop-belle-pour-toi


„Твърде красива за теб“ (1989)

Бертран Блие, който режисира играта на Жерар Депардио и Карол Буке, показва афинитетът си към романтиката и тук. Макар този филм да е незаслужено по-малко известен от другите „Валсиращите“ и „Пригответе си кърпичките“, той не им отстъпва по комичност и абсурдност. За четиридесетте си години главният герой притежава всичко, към което душата му се стреми, а особената му гордост е неговата съпруга – красива и богата. Оказва се обаче, че предмет на неговата мания е любовница – далеч не толкова слаба и възхитителна, а обикновена глоповата секретарка. Блие забърква типичен любовен триъгълник, в който човек, потъващ в кризата на средната възраст трябва да избере дали да си намери млада любовница или да си купи нова спортна кола.


27294_o


„Моят сексуален живот“ (1996)

Трите часа в компанията на Пол, който изобщо не знае как да обсъжда сексуалния си, а и целия останал живот, минават неусетно. Вероятно заради прекрасната игра на свежия Матийо Амалрик или пък заради режисурана на Арно Деплешен, който изгражда историята около непосредствените тънкости и неизяснените взаимоотношения със самия себе си и с останалите, което е компромис на съвременния човек. Пол затъва и се лута сред нервните и ненужни връзки, които поддържа, докато се опитва да си даде честен отговор кой е той и кой го обича.


les-petits-mouchoirs-de-guillaume


„Малки невинни лъжи“ (2010)

„Дребните невинни лъжи“ обрисуват онези глупави, грозни малки тайни, с които хората се обграждат за собствено удобство. Мелодрамата на режисьора Гийом Кане, е точно толкова смешна, колкото и трагична и смятана за един от най-добрите френски филми, създавани в последните години. Историята навлиза н отношенията на компания приятели между 30 и 40 години, които всяка година отиват на море заедно, за да си починат и общуват. При поредното пътуване един от приятелите катастрофира и остава в болница. Отсъствието му предизвиква обичайната компания към неочаквани откровения и трудни разговори. Кане с особена искреност и интерес показва десетките пораснали хора, които се държат по детски, когато не могат да се примирят с действителността и отношенията, в които всичко е сложно.


13943


„Пяната на дните“ (2013)

Мишел Гондри разказва по невероятен начин историята на Борис Виан от началото на 20 век. Определян като един от най-изобретателните, иронични и сложни режисьори, е вложил цялата си енергия и усет, за да направи собствения си прочит на „Пяната на дните“ и да се хареса на хората. Първата част на лентата е създадена като типична романтична комедия, с безумни картички, сюжет по мед и масло и всичко необходимо, а втората – като кошмар в картини на Рене Магрит. Ромен Дюри и Одри Тоту вдъхват живот на тази любовна история, която започва красиво … Филмът е щедър на всякакви детайли, тържествен и грандиозен, показващ вечната страст, в която всеки мечтае да се потопи.

Обичаме да виждаме живота от различен ъгъл, а френското кино умело го показва точно така. Повече от приятен начин за запълване на дъждовните следобеди, които напоследък изобилстват.

Текст: Ивайла Влахова

Снимки: Press

Вижте още: 

Галерия А+ празнува 2-ри рожден ден с изложба ABSOLUT TRUTH на Христо Тренев

Мъжки страсти: Юбилейното издание на Grand Prix de Monaco Historique

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Цял бански от Sun Diva swimwear

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта от MARNI

Дамска чанта от MARNI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Фиба за коса със Swarovski

Фиба за коса със Swarovski Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Стил, класа и удобство!

Ако сте пропуснали
Най-четени