Греховни удоволствия: Най-добрите френски романтични филми

x

Тези седем филма заслужават вниманието ни, не само защото са плод на таланта на едни от най-добрите режисьори и актьори, но и защото показват силата на френското кино. Ако добре знаете как ще завърши някоя холивудска комедия още със започването ѝ тук ви обещаваме да нямате идея какво ще се случи до края.


1448495807_e5043974fe


„Жената си е жена“ (1961)

Филмът на режисьора Жан-Люк Годар от 1961 година, който включва двама Жан-Клод (Белмондо и Бриали) и Ана Карина, разказва забавната история на любовен триъгълник, в който попадат тримата герои. Естествено има ревност, страст и танци. Както и двама нищо неподозиращи мъже, които се оказват пионки в женската игра. С приятен ритъм, силно ироничен и изпълнен с манипулации, недоизказани истини, опит за контрол, който често се оказва в ръцете на най-невинните огромни женски очи.


31-2


„Откраднати целувки“ (1968)

Филм от известната поредица на Франсоа Трюфо за Антоан Доанел с Жан-Пиер Лео в главната роля. Сюжетът показва по особено комичен начин на какво е способен човек, когато се опитва да се впише в начина на живот на зрелите хора. „Откраднати целувки“ е един от великите филми за отношенията, които показват как смелостта може да се превърне в глупост.


gr_ami_mon_amie


„Приятелят на моята приятелка“ (1987)

Съвременният градски живот на младите хора – усвояването на пространството, случайните запознанства и леките флиртове, ритуалът на ухажването и любовните полутонове. Историята поставя петима приятели – две момчета и три момичета – в ситуации на ръба между симпатиите, антипатиите, любовта и ненавистта. И всичко това на едно докосване разстояние. Ерик Ромер се фокусира върху детайлите, на които единствено житейския опит учи, както и грешките и дреболиите в общуването, на които повечето хора въобще не обръщат внимание.


trop-belle-pour-toi


„Твърде красива за теб“ (1989)

Бертран Блие, който режисира играта на Жерар Депардио и Карол Буке, показва афинитетът си към романтиката и тук. Макар този филм да е незаслужено по-малко известен от другите „Валсиращите“ и „Пригответе си кърпичките“, той не им отстъпва по комичност и абсурдност. За четиридесетте си години главният герой притежава всичко, към което душата му се стреми, а особената му гордост е неговата съпруга – красива и богата. Оказва се обаче, че предмет на неговата мания е любовница – далеч не толкова слаба и възхитителна, а обикновена глоповата секретарка. Блие забърква типичен любовен триъгълник, в който човек, потъващ в кризата на средната възраст трябва да избере дали да си намери млада любовница или да си купи нова спортна кола.


27294_o


„Моят сексуален живот“ (1996)

Трите часа в компанията на Пол, който изобщо не знае как да обсъжда сексуалния си, а и целия останал живот, минават неусетно. Вероятно заради прекрасната игра на свежия Матийо Амалрик или пък заради режисурана на Арно Деплешен, който изгражда историята около непосредствените тънкости и неизяснените взаимоотношения със самия себе си и с останалите, което е компромис на съвременния човек. Пол затъва и се лута сред нервните и ненужни връзки, които поддържа, докато се опитва да си даде честен отговор кой е той и кой го обича.


les-petits-mouchoirs-de-guillaume


„Малки невинни лъжи“ (2010)

„Дребните невинни лъжи“ обрисуват онези глупави, грозни малки тайни, с които хората се обграждат за собствено удобство. Мелодрамата на режисьора Гийом Кане, е точно толкова смешна, колкото и трагична и смятана за един от най-добрите френски филми, създавани в последните години. Историята навлиза н отношенията на компания приятели между 30 и 40 години, които всяка година отиват на море заедно, за да си починат и общуват. При поредното пътуване един от приятелите катастрофира и остава в болница. Отсъствието му предизвиква обичайната компания към неочаквани откровения и трудни разговори. Кане с особена искреност и интерес показва десетките пораснали хора, които се държат по детски, когато не могат да се примирят с действителността и отношенията, в които всичко е сложно.


13943


„Пяната на дните“ (2013)

Мишел Гондри разказва по невероятен начин историята на Борис Виан от началото на 20 век. Определян като един от най-изобретателните, иронични и сложни режисьори, е вложил цялата си енергия и усет, за да направи собствения си прочит на „Пяната на дните“ и да се хареса на хората. Първата част на лентата е създадена като типична романтична комедия, с безумни картички, сюжет по мед и масло и всичко необходимо, а втората – като кошмар в картини на Рене Магрит. Ромен Дюри и Одри Тоту вдъхват живот на тази любовна история, която започва красиво … Филмът е щедър на всякакви детайли, тържествен и грандиозен, показващ вечната страст, в която всеки мечтае да се потопи.

Обичаме да виждаме живота от различен ъгъл, а френското кино умело го показва точно така. Повече от приятен начин за запълване на дъждовните следобеди, които напоследък изобилстват.

Текст: Ивайла Влахова

Снимки: Press

Вижте още: 

Галерия А+ празнува 2-ри рожден ден с изложба ABSOLUT TRUTH на Христо Тренев

Мъжки страсти: Юбилейното издание на Grand Prix de Monaco Historique

Препоръки
Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

SACAI – Shell-paneled cotton jacket

Препоръки от седмицата

NEEDLE & THREAD – Lace Foliage Prom embellished crepe mini dress

Препоръки от седмицата

NEEDLE & THREAD – Tulle maxi skirt

Препоръки от седмицата

PRADA – Silk-faille trench coat

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Рапсодия в синьо. За двама.

Ако сте пропуснали
Най-четени