XXSофия – Модна инсталация от ИВАН АСЕН 22 в Гьоте-институт България

x

 

12171477_999438353456126_704240278_o

Скица: Георги Флоров


Може ли дрехата да сведе градското пространство, урбанистичната среда до близък до тялото интимен размер, който да обхванеш бързо със сетивата си и припознаеш като свой?

Дрехата, това „продължение на кожата” според канадския философ Marshal McLuhan, е същевременно средство за социалното ни самоопределение. Като продължение на външната повърхност на тялото, дрехата се приближава до нашия „дом”, но тя е дори по-близка до тялото от заобикалящото ни градско пространство-екстериор и интериора на дома, в който живеем. По този начин тя се превръща в изразно средство на „линк“ между индивидуалната личност и обкръжаващата я среда: пространството и социалната среда, в която живеем.

Днес, модата обръща изключително голямо внимание на присъщи за архитектурата теми като „мобилност”, както и на създаването, разрушаването и реконструирането на идентичност, подчертавайки индивидуалността на всяка личност.


 

12177646_999438453456116_73218340_o

Скица: Александър Гергинов


СОФИЯ – градът, в който сме решили да живеем и творим – как го усещаме и как бихме го превели в дреха? Как бихме свели усещането си за него в носим, измерим, обхватен размер? Какво пространство е София за нас: външно (конкретен екстериор или архитектурен обект) или вътрешно (инетриор, „дом”)? А може би София е едно подсъзнателно емоционално пространство с почти необяснима притегателна сила, в което винаги живеем в мислите си, независимо от географското ни местоположение в момента? Или пък е гранично пространство, точка на пресичане, отправна точка към…, преливане на едно пространство в друго…


 

12177311_999438576789437_921381537_o

Скица: Антония Райчева и Станислава Димитрова


Всеки от поканените от Нели Митева дизайнери, част от екипа на концептуална дизайнерска платформа ИВАН АСЕН 22, определи за себе си това пространство „София“ и създаде своя превод в един концептуален модел в бяло и в неговата „носима” цветна разработка, следваща същата идея:

АЛЕКСАНДЪР ГЕРГИНОВ изследва скритите малки лични кодове и послания, които се изгубват в тълпата. Той създава материята на своя модел, преплитайки ленти с принтирани цитати от мисли за София, събрани от негови български и чуждестранни приятели. Лентите са като връзки, показващи близоста на хората един към друг и възможността за комуникация помежду им. Емоционалната свобода да правиш това, което искаш, именно в София, ще бъде преведена в интерактивност с публиката и даването на възможност всеки да може да принтира своя тениска с избрана от него мисъл за София.

ГЕОРГИ ФЛОРОВ открива красивото в на пръв поглед отблъскващ емблематичен софийски екстериор: панелната архитектура. Високите панелни блокове в Люлин са инспирация за създаването на издължен прав силует. Ватираната прекомерно дълга предница, със стилизирани обшити контури на прозорци, тераси и входна врата е мобилна, може да бъде облечена и свалена, а роклята под нея е изчистена, пада тежко и е с внушение за стабилна архитектурна конструкция. При носимия модел инспирацията от външната фасада на блоковете е преведена в щампа върху предната част, а материята на роклята имитира бетон.

ДИЛЯНА ИВАНОВА се занимава с въпроса за запазването на идентичността в тълпата. Тя усеща София като удобен калъф, в който всеки намира своето индивидуално място независимо от своя пол, религия и ориентация. В същото време той унифицира, а и упражнява определена форма на контрол и ограничава тоталната свобода на индивида. Градът диша в ритъма на тълпата, а всеки сам избира своето пространство в него и взима решение дали ще се слее с масата или ще излезе от обвивката на анонимността и разкрие своята същност и своя собствен „контур”.

ИГОР ИЛИЙОВСКИ наблюдава бързото ежедневие в големия град и цялата тежест, което то носи със себе си. Всички неудобства, клишета, принципи, норми, хаосът и униформеността на всекидневието намират израз в архитектурно изградено наслояване в дреха, която покрива цялото тяло и от която искаш да се освободиш като от прекомерна тежест. Дрехата се трансформира, променя силуета си и дава възможност за частично освобождаване. Със своята лекота, носимата цветна дреха е тотален контрапункт  на обременяващото ежедневие и олицетворение на истинската ни същност на освободени, будни, пулсиращи индивиди извън всички правила и норми.

НЕЛИ МИТЕВА се вълнува от притегателната сила, която София притежава за нея и разглежда София като отправна точка към други посоки, към която обаче винаги се връща. Епицентър, изпълващ вътрешното ти емоционално пространство, независимо къде се намираш в момента, и особено когато си далеч от него. София като дом с отворени врати, номадски дом със стая, изпълнена с куфари. Куфари  с дрехи за различни сезони, с вещи, навяващи спомени, с „мобилно” съдържание, готови за кратки пътувания и пребивавания на по-далеч. Куфарът се пълни светкавично, като по инерция и ти позволява да тръгваш бързо за навсякъде. Но куфарите винаги се връщат, в своята стая, в София. Сега образуват въздушна дреха и отразяват стремежа за пътуване с лек багаж.

СТАНИСЛАВА ДИМИТРОВА & АНТОНИЯ РАЙЧЕВА се вдъхновяват от София като града от детството, който свързват със спомени за уют, дом, топлота. Тези лични, вътрешни емоции те интерпретират в дреха – обект между топла мека завивка и дълго обемно палто, което обгръща тялото. Вътрешната му част е своеобразен фото-албум на спомените от случки, ситуации, преживявания: избледнели картинки, запаметени в съзнанието, места из града за срещи с приятели: „Градинката пред Народния театър“, „Стълбите пред Съдебната палата“, „Паметника на Съветската армия”, „Копитото”… Външният релеф на дрехата-„юрган” носи символ за вътрешен уют, рисувайки контури на къща по начина, по който едно дете би нарисувало „дом“. Завивка, под която то се чувства защитено и недосегаемо, четейки тайно книжка под юргана късно вечер с фенерче… Носимата интерпретация е съвременно палто, което пренася домашния уют на улицата, в градското пространство, така че притежателят му да се чувства сигурен и защитен дори извън дома, носейки част от него със себе си.

Концептуалната дизайнерска платформа и Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери ИВАН АСЕН 22 се утвърди в София като новаторска инициатива за създаване и представяне на дизайнерски концепти, въвличащи млади дизайнери от новото, професионално образовано поколение. Повече за Нели Митева и нейните идеи можете да прочете в интервюто ѝ за Fashion Inside.

Инсталацията ще бъде открита в Гьоте-Институт България на 3 ноември и ще продължи до 23 ноември тази година.

Текст и снимки: ИВАН АСЕН 22

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

RICK OWENS – Two-tone wool-blend coat

Препоръки от седмицата

MR BY MAN REPELLER – Leather-trimmed metallic stretch-knit knee boots

Препоръки от седмицата

SEE BY CHLOÉ – Ruffled cable-knit wool sweater

Препоръки от седмицата

KARL DONOGHUE – Reversible shearling and leather fingerless gloves

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

За успешен понеделник!

Ако сте пропуснали
Най-четени