XXSофия – Модна инсталация от ИВАН АСЕН 22 в Гьоте-институт България

x

 

12171477_999438353456126_704240278_o

Скица: Георги Флоров


Може ли дрехата да сведе градското пространство, урбанистичната среда до близък до тялото интимен размер, който да обхванеш бързо със сетивата си и припознаеш като свой?

Дрехата, това „продължение на кожата” според канадския философ Marshal McLuhan, е същевременно средство за социалното ни самоопределение. Като продължение на външната повърхност на тялото, дрехата се приближава до нашия „дом”, но тя е дори по-близка до тялото от заобикалящото ни градско пространство-екстериор и интериора на дома, в който живеем. По този начин тя се превръща в изразно средство на „линк“ между индивидуалната личност и обкръжаващата я среда: пространството и социалната среда, в която живеем.

Днес, модата обръща изключително голямо внимание на присъщи за архитектурата теми като „мобилност”, както и на създаването, разрушаването и реконструирането на идентичност, подчертавайки индивидуалността на всяка личност.


 

12177646_999438453456116_73218340_o

Скица: Александър Гергинов


СОФИЯ – градът, в който сме решили да живеем и творим – как го усещаме и как бихме го превели в дреха? Как бихме свели усещането си за него в носим, измерим, обхватен размер? Какво пространство е София за нас: външно (конкретен екстериор или архитектурен обект) или вътрешно (инетриор, „дом”)? А може би София е едно подсъзнателно емоционално пространство с почти необяснима притегателна сила, в което винаги живеем в мислите си, независимо от географското ни местоположение в момента? Или пък е гранично пространство, точка на пресичане, отправна точка към…, преливане на едно пространство в друго…


 

12177311_999438576789437_921381537_o

Скица: Антония Райчева и Станислава Димитрова


Всеки от поканените от Нели Митева дизайнери, част от екипа на концептуална дизайнерска платформа ИВАН АСЕН 22, определи за себе си това пространство „София“ и създаде своя превод в един концептуален модел в бяло и в неговата „носима” цветна разработка, следваща същата идея:

АЛЕКСАНДЪР ГЕРГИНОВ изследва скритите малки лични кодове и послания, които се изгубват в тълпата. Той създава материята на своя модел, преплитайки ленти с принтирани цитати от мисли за София, събрани от негови български и чуждестранни приятели. Лентите са като връзки, показващи близоста на хората един към друг и възможността за комуникация помежду им. Емоционалната свобода да правиш това, което искаш, именно в София, ще бъде преведена в интерактивност с публиката и даването на възможност всеки да може да принтира своя тениска с избрана от него мисъл за София.

ГЕОРГИ ФЛОРОВ открива красивото в на пръв поглед отблъскващ емблематичен софийски екстериор: панелната архитектура. Високите панелни блокове в Люлин са инспирация за създаването на издължен прав силует. Ватираната прекомерно дълга предница, със стилизирани обшити контури на прозорци, тераси и входна врата е мобилна, може да бъде облечена и свалена, а роклята под нея е изчистена, пада тежко и е с внушение за стабилна архитектурна конструкция. При носимия модел инспирацията от външната фасада на блоковете е преведена в щампа върху предната част, а материята на роклята имитира бетон.

ДИЛЯНА ИВАНОВА се занимава с въпроса за запазването на идентичността в тълпата. Тя усеща София като удобен калъф, в който всеки намира своето индивидуално място независимо от своя пол, религия и ориентация. В същото време той унифицира, а и упражнява определена форма на контрол и ограничава тоталната свобода на индивида. Градът диша в ритъма на тълпата, а всеки сам избира своето пространство в него и взима решение дали ще се слее с масата или ще излезе от обвивката на анонимността и разкрие своята същност и своя собствен „контур”.

ИГОР ИЛИЙОВСКИ наблюдава бързото ежедневие в големия град и цялата тежест, което то носи със себе си. Всички неудобства, клишета, принципи, норми, хаосът и униформеността на всекидневието намират израз в архитектурно изградено наслояване в дреха, която покрива цялото тяло и от която искаш да се освободиш като от прекомерна тежест. Дрехата се трансформира, променя силуета си и дава възможност за частично освобождаване. Със своята лекота, носимата цветна дреха е тотален контрапункт  на обременяващото ежедневие и олицетворение на истинската ни същност на освободени, будни, пулсиращи индивиди извън всички правила и норми.

НЕЛИ МИТЕВА се вълнува от притегателната сила, която София притежава за нея и разглежда София като отправна точка към други посоки, към която обаче винаги се връща. Епицентър, изпълващ вътрешното ти емоционално пространство, независимо къде се намираш в момента, и особено когато си далеч от него. София като дом с отворени врати, номадски дом със стая, изпълнена с куфари. Куфари  с дрехи за различни сезони, с вещи, навяващи спомени, с „мобилно” съдържание, готови за кратки пътувания и пребивавания на по-далеч. Куфарът се пълни светкавично, като по инерция и ти позволява да тръгваш бързо за навсякъде. Но куфарите винаги се връщат, в своята стая, в София. Сега образуват въздушна дреха и отразяват стремежа за пътуване с лек багаж.

СТАНИСЛАВА ДИМИТРОВА & АНТОНИЯ РАЙЧЕВА се вдъхновяват от София като града от детството, който свързват със спомени за уют, дом, топлота. Тези лични, вътрешни емоции те интерпретират в дреха – обект между топла мека завивка и дълго обемно палто, което обгръща тялото. Вътрешната му част е своеобразен фото-албум на спомените от случки, ситуации, преживявания: избледнели картинки, запаметени в съзнанието, места из града за срещи с приятели: „Градинката пред Народния театър“, „Стълбите пред Съдебната палата“, „Паметника на Съветската армия”, „Копитото”… Външният релеф на дрехата-„юрган” носи символ за вътрешен уют, рисувайки контури на къща по начина, по който едно дете би нарисувало „дом“. Завивка, под която то се чувства защитено и недосегаемо, четейки тайно книжка под юргана късно вечер с фенерче… Носимата интерпретация е съвременно палто, което пренася домашния уют на улицата, в градското пространство, така че притежателят му да се чувства сигурен и защитен дори извън дома, носейки част от него със себе си.

Концептуалната дизайнерска платформа и Фондация за представяне и подкрепа на съвременни дизайнери ИВАН АСЕН 22 се утвърди в София като новаторска инициатива за създаване и представяне на дизайнерски концепти, въвличащи млади дизайнери от новото, професионално образовано поколение. Повече за Нели Митева и нейните идеи можете да прочете в интервюто ѝ за Fashion Inside.

Инсталацията ще бъде открита в Гьоте-Институт България на 3 ноември и ще продължи до 23 ноември тази година.

Текст и снимки: ИВАН АСЕН 22

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Цял бански от Sun Diva swimwear

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта от MARNI

Дамска чанта от MARNI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Сандали от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Фиба за коса със Swarovski

Фиба за коса със Swarovski Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Едно по-различно лятно вдъхновение!

Ако сте пропуснали
Най-четени