Полетите на сърцето

x

Били ли сте скоро на летище? Следили ли сте  с трепетно очакване таблото с кацащи/излитащи полети, прегръщали ли сте силно за „Добре дошъл” или за „Довиждане!”? Кога последно посрещахте или изпращахте някого? А кога самите вие бяхте изпратени или посрещнати? Вчера, преди седмица, месец, година… Със сигурност неотдавна! Вероятно добре познавате „Полетите на сърцето” и сте усещали голяма част от емоциите, свързани с тях…

 Летище София, терминал 2, зала „Изпращачи“

Птиците отвън учат малките си пиленца на летене. На отлитане! Вътре в залата на летището пък подобно на птиците и хората се подготвят за път. Има много майки и бащи, синове и дъщери, баби и дядовци, семейства, малки деца… Има също много куфари, емоции, обещания. Всеки е намерил своето място за раздяла с близките си. Тук обаче сълзите не са от щастие и преливат от все повече очи. Сбогуванията не изглеждат като по филмите, още  по- емоционални са! Хората се прегръщат, държат ръцете си…

​И аз с моя тежък куфар и любимата светло розова пътна чанта също съм някъде там, сред тълпата… Сама! Не позволявам никой да ме изпраща, защото независимо  къде и за колко време отивам, разделите са тъжни. И трудни! Часовете преди полет са времето в което обичам да бъда сама. Сама с мечтите си, с плановете… Свързвам полетите с нещо вълнуващо, с нови дестинации, но емоционалната ми натура не задържа сълзите в очите. За всичките 21 години така и не научих да казвам „Чао”, особено когато е за дълго. Затова съм сама… Или не съм – познавам емоциите, които всички хора около мен изпитват.

Който е изпращал скъпи на сърцето му хора добре познава минутите преди полет. Онези, откраднати от раздялата десет, петнайсет или двайсет минути, наситени с толкова много „Обичам те“ или „Обичам Ви“, докато в мислите препускат спомени. Точно в тези минути има толкова много неща за изричане, думите напират, надпреварват се, но се препъват една в друга и често се превръщат просто в сълзи, пълнещи очите. В тези моменти емоции, болка, надежди, копнежи и обещания  се преплитат в едно.

​Летище София, терминал 1, зала „Посрещачи“

Това е  едно от малкото места, където сълзите не са тъжни, а въздухът е натежал от очакване и пълен с щастие.  ​Пътите, в които съм била тук са толкова много, че се размиват в спомените, но затова пък всеки е вълнуващ.

Този не е по-различен. Кацнах преди по-малко от половин час и бързам да изляза. Преди мен към залата с посрещачите тръгват десетки хора:

Излиза жена на средна възраст. Прегръща силно и дълго две момичета. Радостта пълни очите й със сълзи. Баба или майка? Навярно и двете…

После друга жена. Очите й търсят някого. Посрещачът й е мъж над 50, скрит зад голям букет. Силна прегръдка, вероятно след дълга раздяла.  Навярно съпруг и съпруга. В очите и на двамата грее щастие.

Следва група весели 18-19- годишни момичета и момчета. Няколко куфара, няколко пътни чанти, няколко раници. Много смях и шеги. Правят си селфи за спомен и тръгват в различни посоки, посрещачите им са разпръснати из залата. Навярно студенти…

Къдрокосото момиченце на младо семейство бързо се скрива в тълпата очакващи очи. След миг е в прегръдките на двойка възрастни, вероятно баба и дядо. Сълзи от радост! Чакано щастие!!!

Излиза шумна група роднини. Посреща ги друга по-голяма и по-шумна група роднини. Много куфари и много усмивки. Смях, прегръдки, здрависвания, шеги, отново прегръдки. Няколко поколения с насълзени от вълнения очи… стичащо се по бузите щастие!

Излизат след тях още десетки съдби, десетки истории. Стотици отдавна чакани срещи, хиляди прегръдки, наситени с обич и топлина! ​

Излизам и аз… За разлика от изпращанията, истински обичам посрещанията. Търся из тълпата. Срещам очите на двойка възрастни, прехвърлили шейсет. Те грейват! Забързвам стъпки… Посрещане! Прегръдки! Букет лалета! Обич! Току- що кацнало щастие… Баба и дядо са тук, на това място, на същото летище за пореден път тази година, за да посрещат децата или внучките си. И всеки път сърцето им бие учестено, докато не видят на таблото, че полетът е кацнал, а после прегръщайки притаяват дъх с надежда, че скоро никого никъде няма да се налага да изпращат! Сега сълзите са позволени – те са от щастие…

Летищата винаги са били център на емоции и територия на чувства.  Едва ли на друго място могат да се съберат напрегнато очакване, облекчение, щастливи усмивки, тъжни усмивки, усмивки през сълзи, сълзи от тъга и сълзи от щастие, радост, обич, очакване, надежда! Хората се качват и слизат. Разделят и срещат. Посрещат и изпращат. Плачат и се смеят. Целуват и прегръщат. И никога не са безразлични. На тези места се разделят и събират човешки съдби!

А вие кога за последен път бяхте на летище?

 

Текст: Ани Георгиева 

Снимка: Unsplash

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Плисирана макси рокля от CHLOÉ

Плисирана макси рокля от CHLOÉ Може да купите от тук  

Препоръки от седмицата

Златна гривна от CAROLINA BUCCI

Златна гривна от CAROLINA BUCCI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожена чанта за през рамо от ISABEL MARANT

Кожена чанта за през рамо от ISABEL MARANT Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сребърна фиба за коса от DOLCE & GABBANA

Сребърна фиба за коса от DOLCE & GABBANA Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Не просто неделя, ами празнична неделя – идеално време за ефирни рокли!

Ако сте пропуснали
Най-четени