Здравей, дъно!

x

 


На дъното съм. Макар че не мога да се гмуркам. Не мога да дишам под вода. За дъното в мен говоря. Но е същото – аз и мен самата не мога да вдишвам и издишвам. Защото солта на всичките ми съмнения и пропуснати щастия влиза през едната ми ноздра. После през другата. И безвъзвратно се надрусвам с наркотици, чиито формули не знам, защото съм химично, физично и може би личностно неграмотна. Бълвам няколко балончета.

Ден е. Един ден от едно ежедневие, което като ескалатор ме свлича към дъното. Едното ми око се е отворило преди другото. Качило се е на първото стъпало и сега цялото ми останало тяло се държи за окото ми и пътува. Картинката не е много приятна. Но не е и много смущаваща. Тъй като подобен ескорт към Марианските падини на живота в същия момент преживяват още доста хора. Пътуването започва със закуската, чая, обличането, ходенето, пристигането на местата, където не ми се пристига. После връщането, стълбите, кучето, целувката, вечерята, съня. „Моля, някой да изключи алармата.“ Докато този някой се отзове, цикълът е започнал отначало. До мен пътуват Господин Петров, Госпожица Аврора, Леля Ванче. И други незначителни за историята господинчовци и госпожички. Всички пътуваме и чакаме. Или ескалаторът да се развали. Или да дойдат почивни дни. Годината е неблагосклонна. Някой забранил дългите отпуски. Сигурно за да не се напиваме, да не правим деца, да не зяпаме екрана на телевизора и други подобни дънни занимания.

Днес е понеделник. Аз съм Калина и след не много дълго пътуване стигнах дъното. Там много математически уравнения не ми излизат, мирише на пепелник, едно мъничко аз се е напило с водка и крещи. Там признавам на себе си, че пак не отидох да плувам. И пак не върнах обаждане. И не дадох пари на просяка. И въобще изкарах едни нещастливи пари. И си повтарях „нямам време да пиша“, пък то има, ако орежеш от спането. И пак повече за себе си мислих. И пак. И пак. Но и друго има. Казах „обичам те“ и някой ми отвърна. Някой, у когото също си има дъно. И понякога се събираме на неговото или на моето заедно. И не е съвсем изящно. Но е съвсем истинско и съвсем влюбено.

Смигвам на небето да предаде на гората, която да предаде на морето, че мислено съм там. Ям филия с лютеница. Говоря с пълна уста и нещо се смея. И пак съм на дъното. И е хубаво. Защото ежеминутно откривам заровените в него съкровища. И нямам предвид злато или други такива непонятни за мен неща. Говоря за истините на хората, които обикновено са скрити, а телата са обрисувани с облаци. Майната им на тия фалшифицирани небеса. Има нещо красиво и там – в подземното царство на нашите приказки.

Текст: Калина Палавеева

Източник: https://arpacifico.blogspot.bg

Снимкa:@ryanmuirhead

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Панталон от GIORGIO ARMANI

Панталон от GIORGIO ARMANI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Малка раница от SEE BY CHLOÉ

Малка раница от SEE BY CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Жилетка от мохер от ANN DEMEULEMEESTER

Жилетка от мохер от ANN DEMEULEMEESTER Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Леопардова пола от ALAÏA

Леопардова пола от ALAÏA Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Петък! Време е за парти…

Ако сте пропуснали
Най-четени