ЖЕНАТА В ОГЛЕДАЛОТО или ‘другата в мен’

x

… Онази, която години наред крихме зад плътната маска на елитен макиаж.
Най-накрая ‘жената в огледалото’ намери времева пролука, в която да изпълзи от жалкото си скривалище и да види светлината на един различен ден, чиято магия отдавна е забравила. Тя излезе, за да подиша онзи въздух, който изпълваше дробовете й в едно далечно време назад. Въздух, който е по-особен, защото носи в себе си свободата да бъде такава, каквато е и мирише на сладко от смокини и скъпия аромат на самоуважението.



Сега онова момиче с луничаво лице, с няколко зачервени пъпчици по него, с рошава коса и оредели вежди, с напукани устни и без пеперудени мигли, обримчили очите й… Да, същата, е толкова красива, но не може да го повярва. Не може да повярва, защото не може да се разпознае. ‘Жената в огледалото’ вече не е обитател на това тяло, в това време. Тя е дълбоко скрит и добре заличен образ от миналото, който е намерил своя комфорт в ъглите на забравата. За съжаление сега излиза в светлината на новото време, осакатена и по-недъгава от всякога, за да се опита да се изправи и да се научи да диша мръсотията на съвремието, изпълнена с фалшиво бляскав прах.



Другата в мен, в нас, в теб – тя винаги е живяла вътре, но ние я гримирахме, а след това – забравихме. Заличихме с пудра и фон дьо тен порцелановата кожа, заради малки „пукнатини” по нея, променихме цвета на красивите очите, издухме малиновите устни, изрисувахме красиви вежди. И тя потъна в забвение. Много често се случва в мъглата от вълшебен прашец, да изгубим дирите на истината. В живот на блясък, най-често се губи искрата.



И сега, когато ни се наложи два месеца да се анти социализираме, ‘другата в мен’ намери сили и смелост да напомни за себе си. Всъщност се оказа неизбежно. Това беше времето, в което осъзнахме колко много се издокарваме за външния свят и колко малко за самите нас и хората у дома.

Колко от нас придобиха вид на бездомник, парадоксално, докато не мърдат от вкъщи? И колко можаха да задържат погледа си върху образа в огледалото, без да затварят очи? Колко имаха силата да се (в)гледат в него, стоящи без изящен грим, изпипана прическа, изкусно подбран набор от аксесоари или шлифован аутфит и без дискомфорта на модната последователност? Кои от нас познаха момичето отсреща и се зарадваха да го видят?
От там ни маха една личност, която, оказа се, май не познаваме толкова добре.



И точно в мистичното сребърно стъкло на стената, се корени силата на нашия дух – да можем да понесем себе си и личността си голи и истински, дори и след континиумните равносметки, които неминуемо направихме през последните 8-10 седмици. Много важно се оказа да успеем да НЕ извърнем глава встрани, когато застанем пред него за повече от 15 секунди. А да имаме куража и смелостта да погледнем образа отсреща право в очите и… благо да му се усмихнем. Без критики, без търсене на дефекти, без смущение или отричане, дори. Това е по-трудно от куп дълбоко личностните, екзистенциалните, психологическите и моралните бури, от които трябваше да съумеем да излезем по-чисти, с прояснено съзнание и калена душа.


Автор: Марина Делева
Снимки: Unsplash

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Ежедневна рокля Pluto

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта Kira Черен от Tory Burch

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Ежедневна рокля Rosy от Desigual

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сникърси OMIA от Off-White

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Роклята, с която есента е приемлива.

Ако сте пропуснали
Най-четени