През последната седмица едно събитие „измести” фокуса от коронавирус пандемията и се настани в мислите ни, оставяйки въпросите за това кои сме ние и какъв е светът, в който (искаме да) живеем.
В основа на всичко се превърна нелепата смърт на 46-годишния тъмнокож американец Джордж Флойд, причинена при арестуването му от американски полицай в Минеаполис. Очакваната реакция бе протест срещу расизма и насилието, неочакваната – ескалация в огромни размери.
Факт, който не подлежи на съмнения е, че дискриминацията е несправедлива във всяка една форма, без значение дали е базирана на външен вид, пол, религиозни вярвания или каквито и да е „определящи” признаци. Никой от нас не избира това къде да се роди и паралелно никой от нас не е с вродено чувство на недоверие към различните. Всичко – и превъзходството, и омразата, и предразсъдъците, и страха се придобиват, до голяма степен несъзнателно, в последствие, под влиянието на средата и обществото, в което живеем. Вярваме обаче, че промяната е в нашите ръце и от нас зависи през коя призма ще изберем да гледаме света, като това съвсем не означава да бъдем „слепи” за цветовете. Светът е красив, именно защото е цветен и не следва да се боим от разнообразието. Ние можем да възпитаме поколение, което да получи шанса да изгради непредубедено мнение за света, който го заобикаля. И си заслужава да го направим, заради нас, заради всичко около нас, заради бъдещето…
Текст: Ани Георгиева
Снимка: truthseeker08/pixabay.com
