ДА БЪДЕ ЛЮБОВ – автобиографията на Лени Кравиц е в ръцете ни

ЛЮБОВТА Е НЕЖНА КАТО РОЗА

И МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ ВСЯКА ВОЙНА.

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ,

БРАТЯ И СЕСТРИ, ДА СЕ ХВАНЕМ ЗА РЪЦЕ.

ДА БЪДЕ ЛЮБОВ.

След Джей Зи, Фреди Меркюри, Роб Халфорд и Пол Стенли Лени Кравиц е поредният велик музикант, който влиза в каталога с биографии на издателство HYBRID BOOKS. Книгата е озаглавена ДА БЪДЕ ЛЮБОВ, което е и името на дебютния студиен албум на музиканта, излязъл през 1989 г. Кравиц ненапразно избира това заглавие за книгата си – историята в нея разказва за годините, които го изграждат като творец, докато снове между Горен източен Манхатън, Болдуин Хилс и Бевърли Хилс в Лос Анджелис, Франция, Англия и Германия.

Не само музиката обаче е в сърцето на книгата. Освен че разказва за развитието си като певец, автор на песни и продуцент, Лени Кравиц разкрива и сложните отношения с баща си Сай, режисьор и продуцент, майка си Рокси Рокър, популярна от телевизионния екран, както и с музата си и най-голяма любов Лиса Боне, от брака с която се ражда филмовата звезда Зоуи Кравиц.

Вижте още:

„Моята история е поредица от песни, между които съществува магическа връзка. Никога досега не бях осъзнавал естеството на тази връзка, докато не започнах да пиша. Чак тогава магията подейства. Животът ми е основан на противоположности. Черно и бяло. Юдаизъм и християнство. „Джексън Файв“ и „Лед Цепелин“. Приел съм, че душата ми е зодия Близнаци. Извличам най-доброто от нея. Обожавам я. Ин и ян се смесват в сърцето и в съзнанието ми, осигуряват необходимия баланс, подхранват любопитството ми, дават ми усещане за спокойствие и лекота.“

Дългоочакваната автобиография „ДА БЪДЕ ЛЮБОВ“ на Лени Кравиц излезе на български на 1 юни. Предлагаме ви да се насладите на откъс от нея, който да ви убеди, че трябва да я прочетете.

„Понякога, след като смяната ми в „При Лирой“ свършеше, паркирах пинтото срещу дома на Грийнбърг и заспивах на задната седалка с надеждата, че ченгетата няма да дойдат да хлопат по стъклото. Изчаквах родителите на Джейн да излязат сутрин, след което Джейн ме пускаше у тях да се изкъпя. Икономката им Франсис ми беше като леля и винаги ми намираше нещо за хапване.

С Джейн обичахме да ходим в обществената библиотека в Бевърли Хилс и да се ровим из книги за изкуство и скулптура. И именно заради това загазихме. Веднъж, когато се връщахме от библиотеката, хванати за ръце, някой ни бе видял и ни бе изпортил пред родителите ѝ. Още скандали. Това ни забави, но не ни спря. Продължавах да ѝ пиша любовни писъмца. Продължавахме да се срещаме скришно в „Бейгъл Нош“, където постоянно си мечтаехме за бъдещето: тя ме виждаше като джаз-музикант, живеещ в Ню Йорк, а аз нея – като моя съпруга, пишеща стихове и велики американски романи на стара пишеща машина „Ъндърууд“.

Любовните ни приключения не спираха. През лятото отидох с колата да навестя Джейн в академията по изкуства „Айдилуайлд“ в Сан Джасинто, където Бела Левицки, модерна и иновативна танцьорка, оглавяваше факултета. Сестрите Стайнбърг също бяха там, както и една друга приятелка, Джули, дъщеря на актьорите Мартин Ландау и Барбара Бейн.

Двамата с Джейн прекарахме нощта в стаята ѝ в общежитията. Същински рай.

След това – ад: при друго пътуване някак си бях успял да навия татко да ми даде колата си и я блъснах в дърво. Бях трезвен, ала безразсъден: бях карал с прекалено висока скорост на път с много завои късно през нощта. Смятах, че татко никога няма да ми прости, но този път учудващо прояви разбиране. Плати за изтеглянето на колата и не ме руга, че съм я потрошил. Беше благодарен, че съм останал жив.

Джейн ме разбираше и доразвиваше усета ми за мода. Доста преди Жан-Пол Готие тя разработи дизайна на мъжка пола от жарсе. Реших да я облека в нощта, когато двамата с нея отидохме на танци заедно с Финиъс Нюборн и Джоуи Колинс. Преди това обаче всички заедно се отбихме в Кловърдейл. Татко все още бе в офиса си, така че хоризонтът бе чист.

Когато се появих, облечен с черна риза с едва загатнат флорален принт, черен смокинг… и черна пола от жарсе, Финиъс и Джоуи подсвирнаха одобрително. Джейн засия от гордост. Мама остана безмълвна. Имайте предвид, че мама обожаваше Финиъс, Джоуи и Джейн. Но… в момента пред нея стоеше синът ѝ… с пола. След като одобрителните възгласи затихнаха, мама продължи да се взира в мен. С безизразно лице. Най-накрая проговори:

– Ако ще носиш тази пола, трябва да обуеш други обувки. Тези не си отиват с нея.

Ммм, добре. Повечето момчета, с които движех, бяха гейове. И въпреки че мама никога не ми бе задавала въпроса директно, предполагам, че се е чудела дали и аз не съм минал на другия бряг. Повечето майки никога не биха позволили на сина си да излезе, облечен с пола. Но Рокси Рокър не беше „повечето майки“. Просто ме огледа от глава до пети изпитателно, понеже трябваше всичко да ми е в тон. Все едно ми казваше: „Миличък, трябва да знаеш кое с кое се съчетава.“

Яко, а?

Текст и снимки: ПР