„Бизнес на високи токчета“ е книгата, която съчетава в себе си интересна биография, безценни предприемачески уроци и суровата реалност за света на лукса като бизнес. В нея създателката на световноизвестната марка за обувки Джими Чу Тамара Мелън разказва любопитната история за зараждането на компанията и препятствията, през които минава, за да я превърне в световен лидер и една от големите модни слабости на жените.
„Понякога по пътя на самотата се нуждаем от по-скъпи обувки, с които да стъпваме по-уверено“. За този цитат от „Сексът и градът“ ни напомни разказа на британката по две причини – защото събира в себе си основните елементи в живота й, и защото сериалът се превръща в една от най-успешните безплатни рекламни кампании, благодарение на които обувките на Джими Чу получават световна популярност. В крайна сметка името на марката се споменава в поредицата тридесет и четири пъти.
Историята още веднъж потвърждава няколко житейски урока, които обикновено се научават по трудния начин, а именно: когато притежаваш бизнес нюх и креативни идеи, те намират начин да се реализират, независимо колко пъти е необходимо да започваш отначало; доверчивостта е допустима в приятелските и лични отношения, но никога в бизнеса и когато въпросът опира до купища пари, дори най-близките ти хора ще имат неистовото желание да ти ги вземат.
Подбрахме няколко откъса, само за да погъделичкаме още повече любопитството ви към тази увлекателна книга:
1. „Много години по-късно, след като превърнах „Джими Чу“ в световноизвестна марка; след като преминах през три сделки с дялови капитали и преживях неприятелско поглъщане; след като влязох в заглавията, след като помогнах на бившия си съпруг плейбой да се отърве от скандал…; след като се въвлякох в друг съдебен процес, за да попреча на собствената ми майка да ме измами с милиони долари, Жил Хатърсли написа в „Съндей Таймс“, че повече приличам на героиня в рискована любовна афера от роман на Даниел Стийл, отколкото на истински човек“.
2. „Светът на модата е като пътуващ цирк – едни и същи дизайнери и редактори, по един и същ график, сезон след сезон в Ню Йорк, Лондон, Париж и Милано. На мен обаче не ми харесваше идеята да бъдем част от тълпата“.
3. „Месец след месец характерната идентичност на „Джими Чу“ се изразяваше все по-ясно и по-ясно. На езика на производството това означаваше само най-добрите компоненти и маниакално внимание към детайла“.
4. „…Това бе първият ми болезнен болезнен урок в света на частния капитал: основателят вече няма думата и битката на идеите винаги е подчинена на битката на егото“.
5. „Но костюмарите не успяха да разберат от всичко това и че модата не е рационален бизнес, който може да бъде ръководен успешно от някой с диплома по бизнес администрация, развяващ таблици и разчети… Може да имаш бизнес за 12 милиарда долара, но решението за покупката на всеки отделен артикул зависи от въображението на клиентката, от образа, който е изградила за себе си и представата, която я кара да се чувства по-привлекателна. Изграждането на такава интимна връзка с клиента се основава на съвсем различен набор от качества и умения“.
6. „Претрепвах се, за да създам световна марка, за която все още никой не искаше да плати реалната й пазарна цена, само за да разбера, че са ми откраднали не само половината акции, но и половината пари, на които разчитах, за да живея“.
7. „По отношение на дизайна никога не мисля какво искат жените. Интересувам се само от това, което изглежда великолепно“.
8. „Променяше се обаче не само модния маркетинг, а и самата мода. Обувките вече не бяха нещо, което купуваш, за да допълниш роклята. Превърнаха се от секси акцент в цялостна визия.“
9. „Най-важното за една луксозна марка са иновацията, креативността и качеството, но ковчежниците, които сега контролираха съдбата ни, отдадоха на мърчандайзинга прекалено голямо значение.“
10. „Единственото нещо, което можех да направя, като се има предвид в какъв фарс се беше превърнал живота ми, беше да слагам крак пред крак и да продължавам да се трудя“.
11. „Сигурна съм, че вече се досещате какъв ще бъде най-важният ми съвет към младите жени – да следват инстинктите си. Ако инстинктите грешат, това се разбира много скоро и може да се наложи да се промени курсът, но да се оставиш ветровете да те подмятат напред-назад, не води до никъде.“
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
Какво може да убие страстта със скорост по-бърза от светлината?
