Всяка година, първият понеделник на май, стълбите на Музея за изкуства „Метрополитън“ в Ню Йорк се превръщат в подиум за най-амбициозните, дръзки и символично натоварени модни интерпретации. Темата на Met Gala 2025 – Superfine: Tailoring Black Style – бе едновременно почит и празник на стилистичното и културно наследство на общността на чернокожите. От шивашката елегантност на Харлем Ренесанса до съвременната стрийт естетика, идентичността на чернокожите бе разказана в кройки, тъкани и силуети с дълбок културен резонанс. Вечерта се превърна не просто в дефиле, а в платформа за признание, преосмисляне и стилове, оформили световната мода отвъд сезоните и подиумите.
View this post on Instagram
Като всяка година, имаше звезди, чийто стилисти бяха си направили домашното безупречно – с модни препратки, исторически вдъхновения и безупречни кройки. Други бяха разчели темата буквално, а трети – съвсем свободно, понякога до степен на пълно отклонение.
Ан Хатауей бе сред звездите, които интерпретираха темата с финес и уважение към модната история. Звездата носеше комбинация от колонна пола в корсетен силует и бяла риза с мъжка кройка, изработена по поръчка от Уес Гордън за Carolina Herrera. Тук предизвикателството е двойно – от една страна, да отговорят на темата Superfine: Tailoring Black Style, а от друга – да следват официалния дрескод на вечерта: Tailored For You. Резултатът беше премерено съчетание между женственост и шивашка прецизност – деликатна препратка към фигурата на Андре Леон Тали, близък приятел на Каролина Ерера и титан в модната индустрия.
Цветът на 2026: Cloud Dancer (или мръснобяло)
READ MY LOOK – да превърнеш четенето в дреха
Versace официално е собственост на Prada Group
Тази година акцентът падна върху мъжкото облекло – за пръв път от изложбата Bravehearts: Men in Skirts през 2003 г., която тогава провокира с размисъл върху джендър нормите в модата след 19-ти век.
Мадона стъпи на стълбите на Музея за изкуства Метрополитън в понеделник вечерта, облечена в костюм в слонова кост, включващ перфектно изработени панталони, прилепнал блейзър и свежа бяла риза с копчета. Това беше особено сдържан вид за иконата на поп музиката, която неведнъж е прегръщала андрогинния стил на червения килим, но все пак оставаше в своята същност – квинтесенцията на Мадона. Звездата пристигна заедно с дизайнера Хайдер Акерман и дори запали пура, докато се изкачваха по стълбите.
Тази година на синия килим видяхме толкова много костюми от три части, че започнахме да се питаме дали темата Superfine: Tailoring Black Style не беше по-скоро How to Look Like a Dandy Without Trying Too Hard. Гостите избрали този класически стил бяха натиснали копчето за автопилот, без да се замислят дали не е време за малко ново вдъхновение. Костюмите, колкото и изящни, не успяха да надскочат стандартната денди интерпретация.
В контекста на деконструираните визии от две части, гостите пропусна възможността да се потопят в културата и влиянието, които тъмнокожите общности са оказали върху модата. Вместо да използват деконструкцията като начин да разкажат история за иновацията, те се задоволиха с просто разчленяване на класическите форми без истински да задълбочат посланието.
Трябваше да видим повече смелост и авангардни решения, които надминават просто смесването на класически кройки с асиметрия. Например, визии, които прегръщат богатството на текстурите, цветовете и символиките, произтичащи от африканската и афро-американската култура, или които активно изследват ролята на черните жени и мъже в модната индустрия.
По-смели експерименти с материали и форми, които отразяват не само деконструкцията на костюма, но и разпадането на традиционни възприятия за мода. Можехме да видим повече автентични и неподправени визии, които предизвикват социалните норми и разглеждат модата като форма на изразяване на културни и социални идентичности, а не просто като естетика. Това щеше да бъде истински емоционален и интелектуален отговор на темата, а не просто модна демонстрация.
И все пак имаше изключения, като Риана, която избра рокля от Marc Jacobs, която прегръщаше растящото й коремче. Корсетният лиф и късото смокинг сако създадоха елегантен силует, а долната част на роклята, наподобяваща сако с ръкави, завързани на гърба, беше оригинална и креативна.
Риана допълни визията с голяма широкополата шапка, вратовръзка на точки, остри токчета и бижута. Тя успя да интерпретира темата по начин, който беше едновременно стилен и креативен, като добави личен почерк към класическите елементи.
Говорейки за Марк Джейкъбс, вечерта наистина изглеждаше като негова. Множество звезди избраха негови визии, които се отличаваха с доза смелост. Като този на Doja Cat – раирано боди, комбиниран с велурно бюсти и драматични раменни подложки. Визията ѝ беше вдъхновена от оцелота — петнист котарак, местен за Америка и Карибите. Персонализирането на костюма беше ключова част от нейния подход към темата, като тя изрази личния си стил чрез избора на важен за нея котешки принт.
Силните интерпретации тази година не са много.
Една от тях е на Джоди-Търнър Смит в Burberry, която избра да се вдъхнови от фигурата на Селика Лазевски, чернокожа конна ездачка от Париж от времето на Belle Époque, за своята визия на Met Gala.
Айо Едебири избра персонализирана рокля, създадена от Максимилиан Дейвис и Ferragamo, която отдава почит на семейните й корени. На червения килим актрисата сподели, че визията е създадена с мисъл за някои от денди фигурите в живота й, като баща й и дядо й.
Докато много от визиите на вечерта отдаваха почит на мъжкото облекло от Харлем Ренесанса –роклята на FKA Twigs от Wales Bonner, стилизирана от Карлос Назаро, препознаваше тази епоха, но със силно различен подход. Роклята й беше изработена от необработен копринен плат в слонова кост и украсени със Swarovski кристали и каури черупки – считани за амулети, които носят защита и късмет, а също така са символ на женската енергия и плодородие. По време на различни исторически периоди, те са били използвани като валута в търговията между африканските племена, но и като символ на духовни сили и защита.
View this post on Instagram
Единственият реверанс към „дапър стила“ през вечерта дойде чрез визията на Doechii създадена в сътрудничество с Pharrell Williams, креативния директор на Louis Vuitton за мъжете. Тя избра персонализиран смокинг с логото на Louis Vuitton и карирани шорти, което напомня за революционния подход на Дапър Дан в съчетаването на лога с уличния стил. Използването на LV логото е и ехо на начина, по който Дапър Дан преобразува тези символи на лукс, придавайки им ново културно значение.
Дали съзнателно или не, визиите на Сабрина Карпентър, Лиса и Амелия Грей със сака, но без панталони, носят в себе си не само, но и ехо от историята на колонизираните африкански народи, които с липсата на традиционни западни облекла са изразявали своята съпротива срещу наложените социални и културни норми.
Традиционното облекло в много африкански култури е било значително различно от западния стил на облекло – местните общности са носили специално изработени текстили, кожени облекла или пък са били по-сдържани в облеклото, като често носели само ленти, кърпи, накити и дрехи, които са подчертавали статуса, ритуалната принадлежност или социалната роля на индивида.
Много африкански народи са се опитвали да запазят своята идентичност и традиции, въпреки опитите на европейските колонизатори да наложат своите модули на облекло като символ на власт и контрол. Избягването на западните дрехи, като панталони и ризи, е било и начин да се поддържа съпротива срещу колониалната култура, отказвайки да се съобразяват с наложените от колонизаторите стандарти – носили са само риза без панталон или панталон без риза.
Белите костюми и смокинги също бяха чести по гостите на събитието. Разбира се, никой не може да „бие“ визията на Зендая – безупречният й костюм отново ще остане в историята на Мет Гала. Белият цвят в контекста на дендизма, особено сред чернокожите, има дълбок символизъм. През различните етапи на афро-американската история, особено по време на Ренесанса в Харлем, чернокожите са използвали белия цвят като израз на власт и статус. Той е бил начин да покажат, че могат да бъдат не само равни на белите, но и да ги надминат в определени социални и културни контексти.
Друг елемент от визиите на звездите, който си беше „съвсем намясто“ е дюрагът – моден избор, но и културно изявление, което поставя въпросите за идентичност, културна принадлежност и уважението към наследството и разбира се – заигравка със стрийт стайла.
И все пак, да отделим тазгодишните „победители“, които успяха да стигнат в категорията най-добре облечени:
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Getty/Instagram
