О, дяволи! Мерил и Анна на Vogue корица

Човекът, който извлича най-голяма полза от дългото промоционално турне на „Дяволът носи Прада 2“, дори не участва във филма. Не главната звезда на филма, Мерил Стрийп, получи възможността да връчва награда на „Оскарите“ заедно с колежката си Ан Хатауей през март. Вместо това това беше Анна Уинтър – дългогодишната редакторка на Vogue и широкопризнатият прототип за „Дяволът носи Прада“.

Сега Уинтър се появява на корицата на собственото си списание редом до Стрийп в двоен портрет, който, ако не друго, подчертава нейната желязна воля. Само чрез силата на личността си тя е превърнала филмов франчайз, който първоначално се основаваше на това колко лошо място за работа е Vogue, в рекламна възможност лично за самата нея.

Стрийп, на 76 години, и Уинтър, също на 76, сядат на откровен разговор с модератор режисьорката на „Барби“ – Грета Гъруиг за модата и създаването на „Дяволът носи Прада 2“. Легендарната фотографка Ани Лейбовиц (също на 76) снима корицата, а Грейс Кодингтън е стилист.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Vogue (@voguemagazine)

Първата част на „Дяволът носи Прада“ не изглеждаше като нещо, което би било добро за имиджа – нито за Vogue, нито, може би по-важното, за самата Уинтър. Филмът от 2006 г. беше разтърсващ портрет с проблясъци на човечност; той беше базиран на роман, написан от бивша асистентка на Уинтър, и макар да виждаме ранимото същество и гениалността в създаването на списание, скрити в демоничната редакторка Миранда Пристли, по-често я виждаме да отправя нереалистични изисквания и да се държи с вбесяващо пренебрежение.

Както Стрийп казва на интервюиращата я за Vogue Грета Гъруиг: „Цялата модна индустрия се страхуваше от Анна при първия филм, така че не можехме да намерим никакви дрехи. Да сътрудничиш на филма означаваше потенциално да загубиш достъп до Vogue завинаги.“

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Vogue (@voguemagazine)

Когато филмът се превърна в хит, Уинтър го прие – например и Хатауей, и Стрийп оттогава са били (поотделно) на корицата многократно. Но има разлика между това да го приемеш и това да го задушиш. Би трябвало, но очевидно не е нужно да се казва, че Уинтър всъщност не е участвала творчески в „Дяволът носи Прада“, освен като негово вдъхновение.

Статията във Vogue, може би предвидимо, я представя за момент почти като жертва на проекта, позволявайки на Уинтър да разкаже как е научила, че се прави продължение, и се е обадила на Стрийп: „Знаех, че тя ще ми каже дали всичко ще бъде наред.“ За облекчение на Уинтър, Стрийп ѝ казала, че всичко ще е наред. Нетрадиционна маркетингова стратегия за продължение на успешна сатира – нейният обект публично да обяви, че е била успокоена, че филмът няма да бъде прекалено остър.

Вижте още:

„Вечното присъствие“ на Уинтър по време на турнето за филма засенчва потенциала му; не можем да си позволим да се потопим напълно в света на Миранда, ако Анна стои на рамото ни и ни шепне, че е добре да се смеем, стига да разбираме, че модата наистина е много важна индустрия, която трябва да приемаме сериозно.

Vanity Fair критикува:

„Нейната звездна сила е от много особен вид и има склонност да се налага на всяка цена. В цялата Condé Nast, компанията, чиято редакционна дейност тя ръководи, The New Yorker води отразяването на индустрията около изкуствения интелект, а GQ се е преоткрило като списанието на мъжествеността през 2020-те; през май голям игрален филм с 76-годишна главна актриса – трикратна носителка на „Оскар“, която на този етап от кариерата си по някакъв начин съперничи на Marvel – ще открие летния боксофис. И въпреки това ето ни тук, водейки същия разговор, който водим вече 20 или повече години – все за Анна.“