Телевизионната водеща, журналист и продуцент Мира Добрева издаде първия си роман – „Светулки зад решетките“. От днес книгата се разпространява по книжарниците с логото на издателство Книгомания и с дизайна на Тодор Манолов. Сюжетът разглежда съдбата на две жени, белязани от поглъщащата ума и тялото алкохолна зависимост. Това е една пределно болезнена и реалистична книга за упадъка на ценностите, духовната празнота и отчуждението, до които води пристрастяването. Но същевременно нейната мисия е да предупреди и да даде гласност колко трудна е борбата с този проблем както от човешка гледна точка, така и на институционално ниво. „Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение“ разказва анотацията на корицата. Алкохолизмът е зависимост, от която страда не само конкретният човек, но въвлича във водовъртеж и неговите близки.
цягду$пдие;
За да напише този роман, Мира Добрева се позовава на действителни случаи, проучва немалко специализирана литература, посещава здравни заведения за хора, страдащи от зависимости. Покрай работата по ръкописа провежда консултации със специалисти като д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрична болница „Св. Йоан Рилски“, а за редакторската работа намира съмишленик от страна на писателя Владимир Зарев.
Темата за пагубните зависимости е дълго проучвана от Мира Добрева и намира израз в продуцирания от нея филм „Въртележка“, излъчен през юни 2023 г. в документалната поредица „В кадър“ по БНТ. Тогава тя представи чрез потърпевши пет случая на различни зависимости и по-точно как зависимите хора са възприемани в обществото, има ли път за преодоляването на болестта им и каква е ролята на човешката воля. През ноември 2023 г. филмът печели специалната награда в раздел „Документално кино“ на наградите „Сърце и слово срещу наркотиците“ в памет на ирландската журналистка Вероника Герин.
„Светулки зад решетките“ е наглед груба и жестока, но всъщност топла, човечна, надявам се и много вярна книга. Позволих си да наруша всички общоприети норми в писането. Позволих си бруталност и жестокост на думите, които изливах върху страниците на романа. Натрупала много информация и без капка увереност, че правя нещата както трябва, писах две години и половина. Не знаех, че това изкачване по хребета на толкова висока планина, каквото е писателството, е така изтощителен и изискващ процес. „Светулките…“ ме връхлитаха и изоставяха, бях в схватка с тях! И аз ги напусках нееднократно, но най-накрая ги разбрах, проумях ги и ги описах. Не знам дали се е получила хубава книга, но пък е книга извън клишето, неочаквана книга. Удря като мълния, направо разстрелва! Книга изпитание, книга надежда, книга предупреждение.
Аз поех върху себе си преживяванията на четири души и така влязох в свят, който мен ме разболя, без да пия. Нарича се сух алкохолизъм. Не пиеш, а си пиян.
Най-силното качество на този роман е, че е написан с много любов към тези страдалци. Без обвинения и поучения, а с топло чувство на загриженост. Защото алкохолизмът е болест, а болният човек има нужда от внимание и обич. Алкохолизмът е начин на живот, но и психична болест, при която душата е счупена. А всяка счупена душа има нужда от друга, която да я обикне и да слепи парчетата.“ – Мира Добрева
Текст и снимки: ПР
