Емблематичната Джоан Дидион. Тази, която намираше думите, с които да утеши скърбящата душа. Тази, която търсеше правилните слова, с които да подреди хаоса.
Дидион почина в дома си в Манхатън. Причината за смъртта й е болестта на Паркинсон, съобщава издателство Knopf.
Родената в Сакраменто писателка е една от най-значимите американски творци на нашето съвремие. Литературната й кариера започва след като печели конкурс за есета, спонсориран от Vogue през 60-те години. По това време тя кара бакалавърската си степен по английски език в Калифорнийския университет в Бъркли. Тя става известна по това време чрез статиите си в публикации като Life, The Saturday Evening Post, The New York Times Magazine и Esquire. Дидион пише за калифорнийската контракултура, Холивуд, американската политика и социалния хаос от това десетилетие в саркастичен стил, който й спечелва статута на един от най-видните представители на „новата журналистика“.
View this post on Instagram
През 1963 г. излиза първият й роман “Run, River”. През 60-те и 70-те години на миналия век тя засяга много проблеми в художествената журналистика, включително тези, които възникват на фона на политиката. Някои от най-известните й творби са са “Slouching Towards Bethlehem” (1968), “Play As You Are” (1970) и “The White Album”, колекция от есета, публикувана през 1979 г.
През 2005 г. тя е финалист за наградата Пулицър за своята биография/автобиография „Година на магическото мислене“. Тази книга е написана в памет на нейния съпруг и колега Джон Грегъри Дън, който почина от сърдечен удар през 2003 г.
„Creative Affaire“ събра артисти и публика в ново вдъхновяващо издание
“Малките 5 кьошета” посрещат празниците с фестивал и оригинална украса
Бурните `20 оживяха в сърцето на София
Киноманите знаят Джоан като сценарист на „Роди се звезда“ от 1976-та, „Паника в Нийдъл Парк“ с младия Ал Пачино, и „Откровени изповеди“ с Робърт Де Ниро и Робърт Дювал. Някои помнят Дидион от кампанията на Celine от 2015-та година, а по-отдадените на модата фенове отдавна са я издигнали на пиедестала на стайл икона.
Джоан Дидион вдъхновява писатели и читатели в продължение на десетилетия. Нейната журналистика, мемоарите й и културните й и политически коментари я превръщат в уникален летописец на културата на 20-ти век.
View this post on Instagram
Ето й някои от нейните цитати, които ще останат завинаги в съзнанието ни:
„Ние си разказваме истории, за да живеем.“ – The White Album (1979)
„Да ни освободи от очакванията на другите, да ни върне към себе си – в това се крие голямата, уникална сила на самоуважението.“ – „Самоуважение: неговият източник, неговата сила“ (есе, първоначално публикувано във Vogue през 1961 г.)
„Трябва да изберете местата, от които не се отдалечавате.“ – A Book of Common Prayer (1977)
„Една от смесените благословии на това да си на двадесет, двадесет и една и дори на двадесет и три е убеждението, че нищо подобно, независимо от всички доказателства за обратното, не се е случвало на някого преди.” – Slouching Towards Bethlehem (1968)
„Животът се променя бързо. Животът се променя за миг. Сядаш на вечеря и животът, какъвто го знаеш, свършва.“ – The Year of Magical Thinking (2005)
„Знам какъв е страхът. Страхът не е за загубеното. Това, което е загубено, вече е в стената. Това, което е изгубено, вече е зад заключената врата. Страхът е за това, което все още предстои да бъде загубено.“ – Blue Nights (2011)
„Няма реален начин да се справим с всичко, което губим.“ – Where I Was From (2003)
„Ние сме несъвършени смъртни същества, осъзнаващи тази смъртност, дори когато я отблъскваме, провалени от самото ни усложнение, така свързани, че когато скърбим за загубите, ние също скърбим, за добро или лошо, за себе си. Каквито сме били. Каквито вече не сме. Както един ден изобщо няма да бъдем.“ – The Year of Magical Thinking (2005)
„Скръбта се оказва място, което никой от нас не познава, докато не го достигнем.“ – The Year of Magical Thinking (2005)
„Все още съм отдаден на идеята, че способността да мислиш самостоятелно зависи от владеенето на езика.“ – Slouching Towards Bethlehem (1968)
„Мястото принадлежи завинаги на този, който го иска най-силно, запомня го най-обсебващо, изтръгва го от себе си, оформя го, изобразява го, обича го толкова радикално, че го преработва по свой образ.“ – The White Album (1979)
„Не ви казвам да направите света по-добър, защото не мисля, че напредъкът е непременно част от този пакет. Просто ви казвам да живеете в него. Не просто да го търпите, не просто да го страдате, не просто да преминавате през него, а да живеете в него. За да го виждате. За да се опитате да схванете картинката. Да живеете безразсъдно. Да рискувате. Да създадете своя собствена творба и да се гордеете с нея. Да се възползвате от момента. И ако ме попитате защо трябва да си правите труда да правите всичко това, бих могла да ви кажа, че гробът е хубаво и лично място, но мисля, че никой не прегръща там. Нито пее там, нито пише, нито спори, нито вижда приливният отвор на Амазонка, нито докосва децата си. И това е то, което трябва да направите и да го получите, докато можете, и успех в това.“ – реч в UC Riverside (1975 г.)
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Getty/Instagram
