Вивиан Уестуд и щастието да сме живи

Различната, талантливата, онази, която не влиза в никакви рамки и прекрачва границите с богатото си въображение, стил, виждане. Абсолютната визионерка Вивиaн Уестуд сътворява чудеса не само в модния дизайн. Тя е истинско вдъхновение и е пълна с уроци по живот. Имаме щастието да можем да прочетем и нейната автобиография, написана съвместно с Иън Кели и кръстена просто „Вивиaн Уестуд“. Книгата е на българския пазар благодарение на ИК „Koлибри“, а скоро ни предстои да разкрием и още една изненада, свързана с личността на дизайнерката и цялата енергия, която носи. Представяме ви откъс от книгата. Препоръчителна компания е чаша вино по избор и тиха музика.

ПОЛАТА В МРЪСНО-ТЮРКОАЗЕНО

„Когато се запознах с Малкълм и се влюбих, мислех, че е много кра-сив и все още го мисля. Все още ценя изживяването с Малкълм. Светът без Малкълм щеше да е като света без Бразилия… той беше харизматичен, талантлив; наистина го харесвах. И въпреки че беше луд, знаех, че исках да науча повече за него.“

Вивиан Уестууд

„Малкълм беше като малко момче, изгубило се в гората. Гората е тъмна и злокобна, а черните дървета представляват силите, които подчиняват и потискат нашите свободи. Понеже Малкълм не може да намери пътя, той решава, че трябва да вкара светлина. И какво прави? Изгаря дърветата.“

СТЮАРТ МАКЛАРЪН
на погребението на брат си през 2010

– Мога да говоря съвсем свободно за починали хора, включи-телно за Малкълм – казва ми Вивиaн, хвърляйки поглед встрани и навън, към покривите на Батърси, по онзи начин, който вече знам, че издава излизането ѝ от нежеланието.

– Мога да кажа някои неща, които не бих казала, докато беше жив. Както се каз-ва, на живите дължим уважение, на мъртвите дължим истината. Щях да пазя Малкълм приживе. Но вече не. Това не означава, че обичам да вадя кирливи ризи на показ. Не обичам. Но мъртвите заслужават истината.

– Имала съм много малко любовни увлечения. Много, много малко. Мога да ти изброя гаджетата си на пръстите на тази ръка. – Вивиан размахва обсипана с накити ръка към мен, което може да означава пет пръста или пък десет, и преди да успея да попитъм, продължава: – Никога не съм имала много. Мъже. Винаги съм била много вярна на един човек. И категорично ни-кога не съм искала повече от един наведнъж. Малкълм май беше първият ми „интелектуалец“. Не мога да кажа, че съм имала друг преди него. Малкълм Макларън е неотменна част от легендата за Вивиан Уестуд. Тяхното партньорство един ден промени света. То фор-мира пънка – вида му, най-прочутата му група и философията му, доколкото е имал такава. Оттам идва връзката на Вивиан със „Секс Пистълс“ и с „Бог да пази кралицата“ през лятото на сребърния юбилей – песента, образа, провала. От тази връзка е и вторият ѝ син, Джо Коре, който самият ми казва: „Както и да го погледнеш, реномето на мама се дължи първоначално на пънк рока, просто защото той беше революция. Никой не беше виждал подобно нещо“.

Вижте още:

Днес пънк рокът, този изблик на бурен гняв със съответстващия му вид и звук, може да се разглежда от много страни. Той постоянно се възпроизвежда в модата – от алюзиите към фетишистки тоалети през скъсаните дрехи до тениските с надписи – и все още отеква с всяка нова вълна попу-лярна музика. Може да се каже, че беше кратък период, включ-ващ учудващо малък брой случайно влиятелни хора, и беше революция без очевиден резултат или характер. Някои, като ме-ниджърът на „Уестуд“ Кристофър Ди Пиетро, ще ви кажат, че пънкът е променил бизнеса до наши дни и дори политическия дискурс, осигурявайки глас и натиск за приключване на общо-приетия ред и позволявайки творческо несъгласие. Според други пънкът е кръстник на променящото се отношение към нестан-дартната сексуалност или на неофициалните петъци, или пък на индивидуалните стилове. Но ако мнозина са объркани (особено след бързото подчиняване на пънка на силите на комерсиали-зацията) какво точно е допринесъл към западната култура ос-вен едно нечленоразделно ръмжене, всички са единодушни, че лондонският му епицентър е странната двойка Вивиан и Мал-кълм. Значението им за оформянето на вида на пънка, както и на лондонския му ритъм, е една от темите на тази книга и още в самото начало Вивиан много ясно заяви, че изясняването на нещата, доколкото изобщо е възможно, кой какво и кога е на-правил, е част от мотивите ѝ да я види отпечатана. Изясняването на нещата се оказа мъчна работа дори за нея, която е била там. Ако цитираме Толстой неточно, всички щастливи семейства са щастливи по едни и същи причини. Онези, които са нещастни (а Вивиан и Малкълм се превръщат в такова семейство, в творче-ски и личен план, по много експлозивен начин), са нещастни по причини, твърде сложни за разплитане дори от самите действа-щи лица, дори по онова време. Противоречивото въздействие на тяхното творческо и лично партньорство от края на шейсетте до началото на осемдесетте години намира отражение през десети-летията в мемоарите на пънк и рок звезди, в отегчената язвителност на сина им, в споровете на Малкълм в музея „Виктория и Албърт“ за високите цени на облеклата в колекцията им, които той не е създавал, дори в нападките срещу Вивиан по време на погребението на Малкълм през 2010 година. Толкова е трудно за разнищване, колкото най-сложните плетки на Вивиан. Всичко обаче започва много просто с една случайна среща над пощата в Райслип между един вятърничав студент в художествената ака-демия и по-голямата сестра на най-добрия му приятел…

– Познавах Малкълм най-напред като приятел на Гордън, приятел на малкото ми братче. Беше през 1965 година. Един-ствените ми доходи бяха от бижутата, които правех и продавах на Портобело Роуд, и се бях върнала да живея при майка ми. Така се справях. Малкълм непрекъснато влизаше и излизаше от апартамента над пощенската ѝ станция, идвайки на гости с Гор-дън. Идваше и ми помагаше по два-три часа, а аз бях много впе-чатлена от дизайните му. Бяха много мод. Веднага си помислих, че е много добър. Така го опознах, защото обикновено идваше, когато майка ми беше в пощата долу – тя дори не го харесваше, – а понякога, което ме учудваше, когато брат ми Гордън беше в ко-лежа. Или пък просто се мотаеха в апартамента с Гордън, седяха и си говореха, докато аз правех бижутата, а те гледаха малкия Бен. И така, лека-полека, опознах Малкълм… Малкълм Робърт Андрю Макларън е роден през 1946 година и е израснал в Стоук Нюингтън и Хайбъри, под рева на тълпа-та на стария стадион на „Арсенал“. Детството му е доминира-но от драматично ексцентричната му баба, Роуз Коре Айзъкс. Роуз, чието семейство е част от сефарадската еврейска общност на Стамфорд Хил, искала да стане актриса, но накрая се ока-зала хазяйка на театрали, дребен мошеник на произведения на изкуството и все по-настойчива сценична баба. Може би още по-стряскащо е, че дъщеря ѝ Емили, майката на Малкълм, е на-ричана „проститутка“ от членове на семейството, макар че „ка-риерата“ ѝ е по-скоро на наложница, след като най-известният ѝ партньор е сър Чарлс Клор, който я настанява в апартамента си в Монте Карло. Семейството говори по-открито за всичко това сега, отколкото през изминалите години, но многобройните не-достатъци на голямата фамилия Коре-Айзъкс-Макларън са крат-ко обобщени от Вивиан: „Малкълм не е познавал майчинската любов като малък, от което произлизаха всичките му проблеми“. Синът им Джо е още по-прям: „Ами майка му го е отхвърлила, а Роуз си беше ненормална“.

Текст: из „Вивиан Уестуд“, ИК „Колибри“
Снимки: ИК „Колибри“