„Парадоксът на нашето време е, че увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Правим по-големи неща, но не и по-добри; пречистихме въздуха, но замърсихме душата;разцепихме атома, но не успяхме да се преборим с предразсъдъците си. Създаваме количество, но не и качество.”
Тези думи принадлежат на Джордж Карлин и вероятно мнозина от вас поне веднъж са чели неговия текст „Парадоксът на нашето време”. Да, посланията звучат силно, въздействащо и твърде реално, сякаш са написани днес, но не са, написани са през далечната 1995 година, а това че са все така актуални май не е особен повод за гордост.
Днес обаче решихме да ви разкажем за „Парадоксът” в сегашно време, чрез едно подобно писмо, написано съвсем скоро и събрало също много истини за един свят, който ни е твърде близък (или пък твърде далечен). Голямата разлика между двете писма е, че при новото адресантът не е американски комик и писател, ами моден дизайнер. При това един от най-известните! През април т.г. Джоржо Армани изпрати отворено писмо до WWD (Women`s Wear Daily), в което умело подчертава някои от основните проблеми засягащи модната индустрия и криворазбраната концепцията на времето, в което живеем. Споделяме с вас превод на откровеното послание на Армани към света на модата и онзи по-глобалния, на потребителите…
Вижте тази публикация в Instagram.
„Пиша това отворено писмо до WWD (Women`s Wear Daily), във връзка с (…) настоящата специфична ситуация, която показва, че внимателното и интелигентно забавяне е единственият правилен изход, който най-накрая ще върне стойността на нашата работа и ще накара крайните клиенти да възприемат истинското й значение и стойност.
Падението на модната система, такава, каквато я познаваме, започна когато луксозният сектор избра да премине към „бързата мода” (fast fashion), режим на работа, който прилича на един непрекъснато възобновяващ се цикъл…
Аз не искам вече да работя така. Аморално е.
Няма никакъв смисъл в това едно от саката ми или мой костюм да „живее” в магазина в продължение на около три седмици, а веднага след това да излезе от употреба, за да бъде заменен(о) от нови артикули, които не са твърде различни от предходните.
Аз не работя така и намирам за неморално да го правя. Винаги съм вярвал в идеята за вечната елегантност, в създаването на дрехи, които предполагат една-единствена причина за притежанието им – че ще останат във времето. По същата причина намирам и за абсурдно това по средата на зимата в бутика ми да има ленени рокли, а през лятото – палта от алпака.
Кой купува дрехи и ги прибира в гардероба, за да ги облече след един-два сезона? (…) Това е напълно погрешно и трябва да се промени, а цялата тази практика да приключи.
Именно тази криза е прекрасна възможност да забравим за всичко, да пренаредим всичко и да начертаем по-автентични и реални хоризонти.
Вече няма да има грандиозни представления, нито тонове отпадъци. Аз и екипът ми от три седмици работим активно, така че летните колекции да бъдат в бутиците поне до началото на септември. И така ще правим отсега нататък.
Времето, в което се намираме е възможност да оценим стойността на автентичността: (…) Достатъчно с пръскането на пари за грандиозни спектакли – те са само щрихи, нанесени от четка от лак за нокти по върха на нищото.
Моментът, през който преминаваме е бурен, но той ни предлага възможността да поправим това, което не е наред, да премахнем излишното, да открием по-хуманната призма… Хубаво е да видим, че в този смисъл всички сме единни. Такива трябва и да останем и да работим в унисон: Това е може би най-важният урок, който можем да научим от тази криза.”
Текст и превод: Ани Георгиева
Снимки: Instagram