Живеейки извън традиционния моден календар, както прави през последните няколко години, Марк Джейкъбс се оказа приятно откъснат не само от рамките на мрежата на Седмиците на модата, но и от естетическите ограничения, които това позициониране сякаш налага. Подобно на артист в късен творчески период, той се чувства свободен да създава работа, която е предизвикателна, авангардна и леко труднодостъпна – поне що се отнася до колекциите му за подиума.
Обемни силуети и обувки, които изглеждат надути? Нека ги има. Пънк викториански кукли с огромни панделки? Разбира се. Този сезон той се завърна в Park Avenue Armory, след като няколко сезона показваше колекциите си в Нюйоркската обществена библиотека. С модната индустрия, вперила поглед (и с оживено watch party, организирано от Lyas в центъра на града), Джейкъбс отново предизвика очакванията ни.
Вижте тази публикация в Instagram.
Докато звучеше „State of Emergency“ на Бьорк, моделите се появиха в семпли комбинации от пола и пуловер, щампирани рокли и скромни якета с късен 90-тарски дух – CBK-core с почерка на Марк. Имаше препратки към клубната сцена, напомнящи за героините от The Last Days of Disco, постоянно на път от флуоресцентния офис към бляскавите нощни заведения – под формата на пайетени бандо топове и цветни обувки. Имаше и дози странност в силно изквадратените поли, които напомняха за геометричните експерименти на Джейкъбс през последните няколко сезона. Умишлено обърнато наопаки палто в наситено синьо намигваше към прочутата му „обърната“ колекция от пролетта на 2008 г. А безупречното му усещане за цвят, както винаги, беше на показ – например съчетанието на маслиненозелено и розово.
Вижте тази публикация в Instagram.
Първа и последна кампания: Витале за Versace
Те знаят как: street style от Копенхаген
Най-добре облечените на Grammy 2026
Ако някои от тези момичета изглеждаха като призраци на отдавнашни обитатели на центъра на града или на предишни версии на самия Марк, това имаше причина. Това беше колекция, както дизайнерът каза в бележките към шоуто, за паметта и загубата, създадена от човек, чийто мозък е като ролодекс на модната история. В раздела „заслуги и препратки“ в бележките си той великодушно посочи влияния, вариращи от Ив Сен Лоран, X-Girl, Prada и Helmut Lang от 90-те до самия Джейкъбс (както в собствената му марка, така и в гръндж периода му в Perry Ellis).
„Надеждата е работа“, написа той, и макар миналото да присъстваше осезаемо, колекцията беше насочена към бъдещето и възстановителната възможност на движението напред. Независимо дали си неговата безупречно облечена жена с чанта през рамо, крачеща към офиса, или самият дизайнер, завръщащ се в студиото. Кой би предположил, че в делничното може да има такъв романтизъм?
Вижте тази публикация в Instagram.
Макар пълноценно завръщане на normcore естетиката да изглежда малко вероятно, луксозните пуловери с цип до средата и подземните, ориентирани към метрото сцени от последния сезон подсказват, че модата се движи в малко по-сдържана, по-малко „гледай-ме“ посока. Далеч от скучна, колекцията на Marc Jacobs беше ода на красотата на редуцирането. Само не я наричайте „тих лукс“.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram
