Второто haute couture представяне на Алесандро Микеле за Valentino бе събитие. Но най-голямата изненада може би беше в това, което колекцията не направи.
За дизайнер, известен с максималистично разказване на истории и богати препратки, тази колекция беше неочаквано тиха – по-скоро сакрална, отколкото сензационна. Тя мъдро се отдалечи от утвърждаването на авторство и се насочи към продължение на кодовете на самата модна къща. Това изглеждаше повече Valentino, отколкото Michele. Повече за Къщата, отколкото за автора.
Вижте тази публикация в Instagram.
За някои това може да е изглеждало като липса на идентичност или липса на кохерентност. Но кохерентността не беше целта. Поне не в традиционния, визуален смисъл. Това беше шоу за възприятието. Акцент върху това какво означава да гледаш в епоха на пренасищане, скорост и скролване по повърхността. Колекцията не настояваше да бъде консумирана, a учтиво помоли да бъде обмислена.
Микеле описа шоуто като „възстановяване на чудото“ – кинематографично преживяване, вдъхновено от Kaiserpanorama, устройство от XIX век, наподобяващо въртележка, което предлага на всеки зрител леко различна гледна точка. Гледате заедно, но никога по съвсем един и същ начин. Това е радикална метафора за висшата мода – и по-специално за това шоу. Концепцията оживя чрез сценографията: публиката беше настанена пред уголемени рамки за гледане, наблюдавайки как всеки модел се появява един по един. Това превърна самия акт на гледане в ритуал и позволи емоционалният ритъм на колекцията да се разгръща бавно и целенасочено. (Нищо, че през малките отвори се подаваха повече телефони, отколкото човешки лица.)
Вижте тази публикация в Instagram.
Ако колекцията изглеждаше непоследователна, това беше умишлено. Микеле не работеше към кохерентност в конвенционалния смисъл – той изграждаше въртележка, в която дрехите се появяваха като от сън, всяка със собствен ритъм и вътрешна логика. Това, което ги обединяваше, не беше силует или цветова палитра, а емоционален регистър.
Някои визии поставяха материята в центъра – набрани поли, скулптурни бухнали ръкави и богати платове, оставени умишлено „голи“. Други се накланяха към орнаментацията, обгръщайки тялото в мъниста и украси. И двата жеста – сдържаност и излишък – бяха изпълнени с искреност. Това бе висша мода, създадена да задържи погледа и да възнагради тази неподвижност.
Покана да се задържиш, да съзерцаваш, да погледнеш отново. В тази рамка Микеле предложи моменти на искрена красота: проблясъци на Стария Холивуд, трепети на църковен романтизъм, силуети, които се носеха между фантазия и функция. Той устоя на изкушението да доминира. Вместо това остави място за двусмислие – за зрителите да направят свои собствени изводи.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Новата марка бельо на Сидни Суини: Защо?
Из ефирната приказка на Chanel
Пролетният котюр на Schiaparelli: емоцията е водеща
„Исках да задължа хората да гледат отново – да спрат, да почувстват, да им пука. Кoтюрът ни позволява да мечтаем с ръцете си. Той не е за скорост или спектакъл; той е за внимателно вглеждане, като гледане на филм в тъмното. Този блясък, тази интимност – там модата се превръща в магия.“ – сподели Алесандро Микеле.
Котюрът на Valentino за този сезон преосмисли самото понятие за внимание – обикаляйки го, пречупвайки го, усложнявайки го. За дизайнер, толкова често свързван с разкоша, сдържаността тук беше разкриваща. Да, имаше жестове на величие, но истинската сила беше в това колко често той отстъпваше назад – колко често позволяваше на плата, формата или настроението да говорят.
В пейзаж, който твърде често приравнява яснотата със стойност, Микеле ни покани да поседим с непрозрачността – да третираме красотата като нещо, което си заслужава да бъде разкодирано.
За Valentino това може да отбележи период на тиха предефиниция. Ако брандът продължи по този път, разговорът около него може да се измести – не само към това как изглежда, но и към това как се усеща. Това е различен вид сила. И такава, която не избледнява толкова бързо от погледа.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram
