Модният свят се сбогува с Азедин Алая преди повече от четири години, но наследството на покойния дизайнер продължава да вдъхновява, а преди дни се трансформира в ръцете на неговия „наследник“ – Пeтeр Мюлие.
Азедин Алая ще остане в историята на модата като дизайнер, който не може да бъде опитомен от критерии и критици. Винаги вървящ срещу течението. Не имитиращ никого. Едни от най-красивите жени на планетата са негови най-добри приятелки. Не следва графиците на модните седмици и прави ревютата си, когато си иска. Хелена Кристенсен и Линда Еванджелиста отказват да работят за други марки заради него. Стефани Сиймор се доверява единствено на него и му възлага проектирането на сватбената си рокля. Наоми Кембъл от първата си среща с него го нарич „татко“. През юли 2017 г. Кралят на извивките се завръща в Седмицата на висшата мода след шестгодишно прекъсване, без да знае, че тази колекция ще е последната му работа.
View this post on Instagram
След смъртта на дизайнера, модната къща работи с архивите и няма ясна представа за бъдещето на марката. Сега, със този свой дебют, Петер Мюлие очерта рамките на Alaïa – преди и сега.
За първото си шоу дизайнерът избра да отдаде почит на легендарния си предшественик. „Поклон пред Алая – мъж, господар, къща – и към женствеността, която Азедин Алая ценеше и защитаваше преди всичко“, се казва в изявлението на къщата.
View this post on Instagram
Шоуто на Alaïa в Седмицата на висшата мода в Париж беше емблематично поради няколко причини. Първо, в практически семейния дом на Azzedine Alaïa, за пръв път се появи човек отвън. За самия Петер Мюлие, който повече от петнадесет години е дясната ръка на Раф Саймънс и вече сериозно се замисля да прекрати кариерата си в модата, колекцията Alaïa е първата независима работа.
Белгиецът Мюлие взима своята диплома за архитект и през 2002 г. се присъединява към екипа на Raf Simons като стажант. Оттогава Мюлие придружава Simons навсякъде – и в Jil Sander, и в Dior, и в Calvin Klein. Пътищата им се разминават едва през 2018 година. Няколко години по-късно Раф Симoнс се присъединява към Prada, а Петер Мюлие, уморен от американския маркетинг и доминацията на спортната мода с безкрайни маратонки и качулки, отказа примамливите предложения от големите марки. Но на хоризонта се появява Alaïa – камерна парижка къща с безупречна репутация и със свои традиции. Тя е достатъчно консервативна, за да не преследва комерсиалното, и достатъчно прогресивна, за да не губи връзка с духа на времето.
Новият креативен директор е изправен пред привидно простата задача – да проследи десетилетното ДНК на Alaïa, където красотата на естествените женски форми е на първо място, а модните тенденции са някъде на десето. За негов късмет, това е точното време за тази естетика. Двегодишната изолацията на всички и всичко доведе до предпочитането на естествените форми на човешкото тяло. Те започнаха да се възприемат от нас като нещо недостижимо и изгубено, следователно свежо и желано. Трябва да подчертаем, че Алая беше един от малкото дизайнери, които се стремяха в такава „моментна“ история като модата, да намерят константите. Да запазят вечната красота, която не е подвластна на времето. А това „вечно“ за него винаги е било женското тяло.
View this post on Instagram
Очевидно беше, че Петер е прекарал много време в проучване на архивите на марката, и че е решен да се заеме отговорно с този бизнес. Той е сметнал за свой дълг да преведе основите на Alaïa на езика на новото поколение. Изважда на подиума основните символи на къщата, но със съвременен прочит. Като например гащеризони с качулки, вдъхновени от сътрудничеството между Азедин и дизайнера на костюми Ема Портеус – заедно те създават прочутия тоалет за Грейс Джоунс в “Изглед към долината на смъртта”.
View this post on Instagram
Много разпознаваеми детайли са вградени в колекцията – от ажурни корсетни колани до плътно прилепнали рокли. И ако по-рано луксозните чувствени тоалети на къщата със сигурност биха били допълнени от високи токчета, то в прочита на Мюлие абсолютният блясък придобива удобни черти – токчетата са заменени с ниски пантофки и удобни боти. Плътно прилепналите тоалети са сведени до естетичен минимализъм. Към тях са добавени и ботуши с контрастиращи ресни, които предават свеж и футуристичен вид на визиите.
Bodycon рокли от плътен трикотаж, клинове, перфектни бели ризи, леопардови щампи, метални нишки и дори северноафрикански ресни – в колекцията на Петер Мюлие откриваме всички емблематични елементина стила Alaïa.
Мюлие запази традиционната женственост и чувственост, с които е известен брандът, с прегръщащи фигурата силуети, пелерини с качулки и аксесоари за пристягане на талията. От своя страна дизайнерът добавя нотки на графични улични облекла, които модернизират дебюта му в Alaïa.
Друга важна тема, върху която дизайнерът е помислил, когато е започва работа в Alaïa, е „сексуалността“: „Тук не я харесват тази дума“, казва той, „но за мен тя е важна, защото за мен Alaïa е единствената къща в света, която успява да покаже невулгарна сексуалност. Никъде другаде не съм виждал такава работа с красотата на тялото.” Мюлие говори за онзи „скулптурен“ подход към женското тяло, който е и много близък до това, което проповядва Раф Симънс, където и да е работи. Той се оказва много лесен за архитекта Мюлие.
Въпреки цялото внимание и уважение към традиционните техники, заложени от Аззедин Алая, Петер Мюлие добавя „своето“ към колекцията. И това е неизбежно. Дали тези две вълни ще предизвикат “цунами“, ще се прелеят ли в нещо ново, ще стане ли Alaïa същата икона за новото поколение, както беше за двете предишни? Само времето ще покаже. Междувременно, резултатът е хармоничен връзка, който пренася Alaïa изцяло в настоящето, като същевременно почита и пази корените на модната къща.
Текст: Тереза Восканян
Снимки: архив на марката/ Instagram