С наближаването на Коледа все повече се замисляме за смисъла на празника в наши дни. Трескав шопинг за аутфити, подаръци и био продукти за коледната трапеза. Планове, групови чатове и много напрежение. Някои заклеймяват празника като прекомерно комерсиализиран, други скачат смело в преспите на коледната мания.
Това, което ние решихме да направим тази година е да потърсим сакралния смисъл… Нека не забравяме, че в ядрото си Коледа е религиозен християнски празник и това определено крие сериозно количество смисъл в себе си. Днес ще изследваме въпроси далеч по-дълбоки от: „Какво да си облека тази Коледа?”
За връзката между религията и модата като мост между хората- в следващите редове…
Като през стъкълцата на витраж, ежедневието ни се пречупва през бляскавите дизайнерски умове и се появява по самите нас за изключително кратък период от време. В това се крие силата на модата! Ние живеем в нея по същия начин, по който живеем с религията. Модата облича телата ни, а вярата- умовете. Естествено, не е задължително да се причисляваме към определена група, за да усетим вярата в себе си. Тя може да бъде в редица различни форми и да приема многообразни състояния. Ние, от своя страна се моделираме по собствената си интуиция и се понасяме из феерията, която вярата и модата създават.
Вдъхновението ни за този материал бе носталгичната ни ретроспекция на темата на Met Gala през 2018 г.:
“Heavenly Bodies: Fashion and the Catholic Imagination”.
Бележитата изложба, която бе като същинска мозайка на историческото модно и културно наследство на католическия свят, някак съвсем фриволно се настанява в ума ни, когато започнем да разискваме темата.
Естествено, подобни явления не могат да се разглеждат едноизмерно, затова, ровейки се из архивната фотография, достигаме до заключения, които сякаш цял живот сме знаели, но определено има какво да предложат в ролята си на упражнение за мозъка.
„Католическото въображение”? Ако се опитаме да разтълкуваме словосъчетанието, думата „въображение” е това, което създава повечето храна за размисъл. Въображението в същността си е твърде пространно понятие, за да бъде заключено само в църковното изкуство, да речем. Католическото въображение е събирателен образ за всички креативни умове, проповядващи тази вяра. В моден аспект, това са икони като: Елза Скапарели, Джон Галиано, Рикардо Тиши, Кристиан Лакроа, Коко Шанел…Всички те многократно са показвали на подиума свои дизайни, инспирирани от християнството, чийто висш представител честваме на Коледа. Така, модата се превръща в мост между красотата и вярата, който свързва и най-невярващите с магнетизма на религиозното влияние в живота ни.
Колекциите, вдъхновени от религията представят „отливка на човечеството”. Всеки детайл (а те са в изобилие) изобразява диалога на времето и хората, живели в него. За да вярваш в нещо, първо трябва да живееш, а всички ние живеем в модата. Сакралното е част от ежедневието ни. Независимо дали под формата на отражение от миналото или надеждата за бъдеще- то е част от съществуването ни на Земята като априори.
Наивно е да мислим, че всичко в света се обобщава от няколко съждения и вероятно много от вас са се запитали: „Ами какво ще кажете за онези, които не се идентифицират с дадена вяра?”. Ще кажем, за изненада или не, че да си в разрез с канона може да породи вдъхновение, точно толкова, колкото това да си в абсолютна хармония с него!
Ако религията налага определени норми, то модата има пълната сила да избяга от тях, стига да желае.
Винаги опираме до мотива за себеусещането и изграждането на индивидуалност и разпознаваемост- свята или не.
В случая просто се възхищаваме на способността на човека да улавя поривите на времето и да ги кодира в живота си с помощта на Нейно Величество Модата!
Текст: Наско Фотев
Снимки: Getty Images
