За тях е трудно да се каже, че са фаворит на дизайнерите през последните години. А за нас, хората със спомени от соца, това е deja vu, което ражда противоречиви чувства, свързани с типичната "елегантност" от манифестациите и комсомолски събития, но и с детския образ на мама, „докарана“ за сватба или за гости у приятелка. През 70-те и 80-те за няколкото български модни къщи това беше почти единствения начин да придадат женственост на тоалета. По същото време воланите се радваха на всенародна любов и отвъд Желязната завеса – всички сме цъкали по Некерманите, в които тупирани жени се усмихваха с гланцирани устни от гланцираните страници, облечени с блузи с буфани и поли с волани.
Може би защото са твърде буквален, наивен и захаросан символ на женствеността, воланите са недолюбвани в съвременната мода, а и от съвременните работещи жени, ще кажат някои. За други "вълните" остават непреходен символ и безспорно сполучлив начин за разчупване на обема на дрехата и за придаване на нежна и роматична визия. Воланите няма да слязат от модния подиум, докато връзката с класическата женска визия се търси и цени, и със сигурност още дълго ще се експлоатира тяхното свойство да разнообразяват силуета.
Новото е, че се появяват на неочаквани места, по-едри са и най-често несиметрични. Особено важна е материята – може да е съвсем лека, което ги прави въздушни и ефирни, по-тежка, като така вълните добре „падат“, или пък твърда, като по този начин тоалетът буквално се скулптира на етажи. И да, ще облека рокля с волани това лято, но със сигурност няма да отида с нея в офиса.
текст: Антоанета Баева
снимки: БГНЕС
