И днес на Кръстовден църковни и народни традиции се преплитат, за да създадат празник на вярата и природата. Християнската църква се покланя пред кръста, на който някога е бил разпънат Христос. А народа чества сеитбата и зараждането на нов живот в природата.
14 септември е единият от четирите дни в годината, които църквата е отредила за поклонение на кръста Господен. В древността, преди Божият син да бъде разпнат, кръстът е бил смятан за знак на безчестието. На него окачвали най-големите престъпници. Разпнат, Спасителят с кръвта си го е осветил, и така кръстът се е превърнал в свещена утвар, в олицетворение на жертвената любов, в символ на вяра за победа над злото.
В пълен контраст с това, в народното съзнание Кръстовден е символ на зараждането, на новото начало и на посяването на нов живот. Тогава се е чествало започването на новата селстостопанска година. В някои част на страната денят е известен като Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Друга работа не се препоръчва освен брането на този плод и подготовката на виното.
От Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията.
В народните вярвания именно днес слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата се слагат само постни храни – зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в семйствато меси и пече Кръстова пита, украсена с кръст.
14 септември е професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите.
Днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
