Преди около 7 години приятелка ни донесе от поредната си екскурзия една книга – „How to Be Parisian Wherever You Are: Love, Style, and Bad Habits”. Тя вече я беше чела и подчертала с яркожълт маркер различни изречения по страниците, а на вътрешната страна на корицата със същия светлоотразителен цвят бе написала: „На моите парижанки по душа…”. Тази книга с течение на времето се превърна в неделима част от компанията ни. Препрочитахме я, поръчвахме я от чужди сайтове за подарък, превеждахме любителски цитати от нея, а когато някоя от нас попаднеше в „кризисна ситуация” – получаваше останалите 3 на прага си, в комплект с бутилка розе, тъмен шоколад и „How to Be Parisian”. И така с помощта на неподправените истории в книгата успявахме да преживеем раздели, споделени и несподелени любови, годежи, планове за сватби, планове без сватби и още, и още… Непрекъснато чакахме „Парижанката” (както ние я наричахме) да се появи на български, а през това време я бяхме чели толкова много пъти, че чувствахме авторките й особено близки.
Моделът Каролин дьо Мегре, писателката Ан Бере(ст), кинопродуцентът Софи Ма(с) и журналистът Одри Диуан са стихиите, оставили по частица от себе си в книгата. Те са четири жени с различни съдби, особено специфични характери, романтични души и живот, достоен за роман. Те са парижанки…
Поводът да напишат книгата пък е фактът, че непрекъснато се сблъскват с клишета за късметлийките родени в столицата на Франция, които държат да опровергаят. Или по-скоро да ни убедят, че всички малко или повече сме французойки… по душа, защото „Как да бъдеш парижанка” изгражда един нов, реален, различен, но и все така достоен за подражание образ на обитателките на френската столица.
Най-хубавото е, че „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш” вече се радва на достоен превод на български език. Все така пълна е с премерен френски хумор, осезаемо голяма доза самоирония и полезни съвети, които съвсем нямат претенциите да поучават. Напомня ни на момичешки разговор, чете се на един дъх и после се препрочита на части. За вдъхновение.
Това е като плато с френски сирена – каза една от приятелките ни – знаеш какво да очакваш, но винаги има нещо ново, с което да те изненада и очарова. Ами… съгласни сме и ви предлагаме нашата селекция от „хапки”, които открихме между страниците на „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш”:
„Открий „своя” парфюм, преди да навършиш трийсет. Носи го през следващите трийсет години.”
„Ходи на театър, музеи и на концерти колкото се може по често: това ще ти придаде здравословен вид.„
„Ром, мед, два жълтъка и сокът на един лимон: не е рецепта за сладкиша „Рум баба”, а точно каквото ти трябва за подхранваща маска за коса.”
„Остави косата си или да посивее цялата, или не й позволявай въобще да посивява. Съчетанието от сол и пипер е само за масата.”
„Няма нищо по-трудно от това да обясниш хумор. Нито пък нещо по-отегчително. Хуморът е много индивидуален, притежава собствен цвят и култура.”
„Не ти трябва да похарчиш десетгодишна заплата за гардероба си или да се перчиш с дизайнерски марки през цялото време. Необходима ти е само една отличителна вещ: тази, която носиш, когато искаш да се почувстваш силна.”
„… буквите от азбуката (двете С, голямото D, комбинацията от Y, S и L) са за таблото на офталмолога. За парижанката луксът никога не следва да бъде надписван.”
„Номерът не е в това да си мастър шеф, а да си постигнала съвършенството в две рецепти. Едната трябва да е лесна, така че да успееш да я стъкмиш в последната минута. Другата трябва да е много сложна, така че приятелите ти да ахнат.”
„Чантата. Това не е аксесоар, това е домът ти. Задължителна бъркотия, в която е еднакво възможно да се открие изсушена четирилистна детелина и стара сметка за ток. Ако е красива отвън, то е само в името на приличието.”
„Жабката на колата е продължение на чантата – славна бъркотия от всевъзможни неща: криминален роман, стар чек, пакетче дъвки, зарядно за телефон, спаружена роза. Като ансамбъл представляват отчасти ежедневно и отчасти психеделично изкуство, на което светът би се възхитил.”
„Обувки балерини. Собственият ти еквивалент на чехлите. Не избираш между удобството и елагантността; за теб е въпрос на всичко или нищо. Никой никога не е виждал Одри Хепбърн по домашни пантофи.”
„Ако в гардероба си има само черни дрехи, причината не е, че е в траур. Точно обратното. Черното е цветът на празненството, цветът на нощта, която никога не свършва, на жените, които пускат щорите, за да спрат изгрева…”
„Парижанката живее само заради един звук: токчетата й, тропащи по паважа, задавайки стабилен ритъм на живота й. Тя познава добре този ритъм, той е метрономът на дните й. Така че, когато обувката й затъва в мокра трева, тя осъзнава, че е на чужда земя.”
„… не се налага да притежаваш много бижута, но всяко от тях – все едно дали ще е семеен спомен, или нещо, купено по време на пътуване – трябва да разказва история. Цената им се корени не в дадените пари, а в чувствата, които носят.”
„Часовникът: също се смята за бижу. Това не означава, че трябва да струва цяло състояние, а само трябва да е красив, класически или изчанчен. Часовникът допълва облеклото ти, както или изпъква, или като добавя контраст.”
„Модата управлява света, а парижанките управляват модата. Добре де, може и да не е вярно. Обаче светът все още има нужда от приказки.”
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Hybrid Books