Когато говорим за балове днес, на първо четене ни идват на ум абитуриентските, които се случват през май. После може би се сещаме за някой бал с маски, организиран от приятел. В един момент изникват в съзнанието ни и елегантните гала вечери, на които се събират светски личности, но тези събития обикновено са по-скромни и с по-малко театралност, отколкото в миналото. Днес баловете изглеждат много по-разнообразни, адаптирани към новите реалности и тенденции в обществото, но не можем да не се замислим за величието на старите времена, когато тези тържества не бяха просто събирания, а истински спектакли, на които се разкривали не само личният стил, но и самото изкуство на социализацията.
Балът, в класическото му разбиране, е събитие, което обединява хора от различни социални слоеве в изключителна атмосфера на елегантност, блясък и съвършенство. Той е символ на престиж, на високата култура, но също така и на стремежа към непрекъснатото преосмисляне на обичайното. Затова, когато погледнем към баловете от миналото, виждаме не просто поредица от красиво облечени хора, а културни явления, които са израз на една епоха и нейния дух.
Честит рожден ден, принцесо
Защо носим високи токове?
Как да имаме най-добрата година от всички досега
„Балът на века“ на Карлос де Бейстеги
През есента на 1951 година в сърцето на Венеция се състоя едно от най-легендарните събития в историята на светските събирания – Балът на века, наречен в първоначалния си замисъл Ориенталски бал. Организиран от Карлос де Бейстеги, ексцентричен испанско-мексикански милионер, известен с любовта си към театралността. Неговите партита, организирани в Париж, Венеция и дори Версай, са събития, които събират аристокрацията, артистите и представителите на висшето общество. Но сред всичките му балове, „Балът на века“ се отличава като апотеоз на неговата визия за пищност и театралност.
Днес този бал не би могъл да се организира със същата тематика, защото присвояването на елементи от различни култури е силно проблематично. Използването на термина „ориенталски“ вече е възприемано като обидно и неточно, тъй като се свързва с стереотипи и повърхностни представи, които не уважават индивидуалността на отделните народи отвъд Европа. Културното присвояване, което включва използването на чужди символи, облекла и практики без разпознаване на тяхната истинска стойност или контекст, също се разглежда като дълбоко неуважително.
Балът се провежда в палацо Лабиа, една от най-впечатляващите сгради във Венеция. Дворецът, украсен с великолепни стенописи на Джовани Батиста Тиеполо, е трансформиран от Бейстеги в сцена, достойна за приказките на 1001 нощи. Гостите преминавали през зали, изпълнени с източни килими, златни украшения и цветни декорации, докато фонтаните и градините на двореца допълвали атмосферата с магична светлина и звуци.
На бала присъстват над 1,000 гости от цял свят – представители на аристокрацията, модата, изкуството и киното. Сред тях: Грета Гарбо, Жан Кокто, Кристиан Диор, Пиер Балмен. Костюмът на Кристиан Диор е създаден от Дали, а костюмът на Дали – от Кристиан Диор. Светската особа Дейзи Реджиналд Фелоус също е облечена в рокля от Dior. Някои гости, като Барбара Хътън, дават над 15 000 долара за своите костюми.
„Скорпионският бал“ на Грейс Кели
През 1956 година, в Монте Карло, Монако, се състоя едно от най-невероятните светски събития на десетилетието – Скорпионският бал на Грейс Кели, посветен на нейния 40-ти рожден ден.
Организиран в луксозния Хотел Ермитаж, в самото сърце на Монте Карло, балът обединява аристокрацията, световно известни кино звезди и представители на модния свят в изключително интимна и стилна атмосфера. Темата на събитието е знакът Скорпион – изразяващ зодиакалната принадлежност на Грейс Кели.
Събитието вдъхновено от осмия астрологичен знак, включва няколко строги правила: първото било гостите да бъдат само Скорпиони. Сред присъстващите били шведската актриса и модел Хьордиш Полина Генберг (родена на 10 ноември 1919 г.), италианската актриса Вирна Лизи (родена на 8 ноември 1936 г.) и американската кинозвезда Рок Хъдсън (роден на 17 ноември 1925 г.). За щастие, били допуснати и съпрузите на Скорпионите, както и членовете на семейството на Кели.
Елизабет Тейлър е една от гостите, чието присъствие е оправдано чрез нейния брак. Известната зодия Риби по това време е съпруга на уелския актьор Ричард Бъртън, роден на 10 ноември 1925 г. Тейлър пристига на събитието в бляскаво черно наметало от Tiziani, украсено с два диамантени скорпиона отпред и един отгоре качулка. Години по-късно вечерното наметало донесе 60 000 долара, когато беше продадено на търг от Christie’s през 2011 г.
Освен че налага дрескод в червено и черно за нейните гости – цветовата палитра, която най-много се свързва със знака скорпион – сервитьорите на партито на Кели носят напудрени перуки в стил 18-ти век, кадифени червени костюми, бродирани със звезди от пайети, в съответствие с небесната тема и носят сребърни свещници с червени свещи.
Самата Кели е в черна кадифена рокля на Balenciaga с отворени рамене и две черни розетки под всяка ключица от модната колекция есен-зима 1966 г. Тя допълва роклята с две рубинени брошки, обсипани с диаманти – подвижни орнаменти от сватбения подарък на Кели от съпруга й, диадемата Cartier Bains de Mer.
Балът наистина остава в историята не само като знаменито светско събитие, но и като израз на модерността, елегантността и не само на грацията, с която Грейс Кели е позната, но и на увереността и личната сила, които тя демонстрира, преминавайки през различни социални и лични измерения.
„Сюрреалистичният бал“ на Ротшилд
Един от най-запомнящите се и неортодоксални балове на ХХ век е Сюрреалистичният бал, организиран от Баронеса Беатрис де Ротшилд на 12 юли 1972 година в Париж. Събитието се провежда в двореца на семейство Ротшилд в сърцето на Париж и остава символ на екстравагантността, артистичността и шокиращото усещане за свобода, което характеризира сюрреалистичното движение.
Баронеса Беатрис, известна със своето страстно отношение към изкуствата и ексцентричните си вкусове, решава да организира бал, вдъхновен от сюрреалистичната естетика, която изкривява и преобръща обичайния ред на нещата. Тя поставя строги правила за гостите: всеки трябва да бъде облечен в костюм, който не само че е сюрреалистичен по форма, но и нарушава традиционните представи за мода и естетика. Изискванията са толкова шокиращи, че сред гостите преобладават фигури, които изглеждат като излезли от сънищата на майсторите на сюрреализма. Сред тях са художниците, писателите и интелектуалците от периода, които изпитват удоволствие от търсенето на нови форми на изразяване.
Балът е толкова необикновен, че предизвиква смесени реакции — от възхищение до възмущение.
Въпреки че за много хора балът се запомня като празник на творчеството и естетическата свобода, около него се въртят и различни конспиративни теории, които предполагат скрити ритуали, масонски символизъм и дори манипулации на културните и социални структури от страна на световни елити. Независимо от спекулациите, Сюрреалистичният бал остава значимо културно събитие, което обединява артистичността и социалната елита по начин, който продължава да вдъхновява въображението на хората и да поражда интерес и днес.
„Черно-белият бал“ на Труман Капоти
Това е едно от най-забележителните събития на 60-те, символ на бързо променящата се култура. Събитието събира 540 гости – от американски политици и нюйоркски светски личности до художници, актьори. На събитието присъствали известни фамилии като Кенеди, Вандербилт и Рокфелер, заедно с холивудски звезди като Лорън Бакол, Хенри Фонда, Франк Синатра и Миа Фароу. Специални гости на Капоти били и хора, които не били част от висшето общество, като портиерът на неговата сграда, един от бившите му учители и вдовицата на съдията, който председателствал процеса в „Хладнокръвно“.
Капоти всъщност организирал бал за Кей Греъм, макар че мнозина смятали, че истинската причина била да организира грандиозно събитие за себе си. Съпругът на Кей, Фил Греъм, бивш собственик на Washington Post, се бил самоубил три години по-рано, оставяйки й империята си.
Капоти създал ексклузивен списък с гости, но събитието било отворено и за широка публика. Външни фотографи, фенове и зяпачи се събрали пред сградата, за да снимат гостите. Въпреки това, само четирима журналисти имали право да отразяват събитието, което го направило още по-ексклузивно.
Изборът на журналисти не смекчил интереса към събитието. След бала Times публикувал пълния списък с гости, което обикновено се прави само за държавни вечери в Белия дом. Women’s Wear Daily пък класирал най-добре и най-зле облечените гости – Глория Гинес и Марела Аниели били обявени за най-добре облечени, а Норман Мейлър за най-зле.
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Getty Images
