Вторият ден на Трифунци е Сретение Господне. Според християнството 40 дни след раждането на Иисус Христос, Дева Мария занася Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон. Той повелявал първородните, които са момчета да бъдат представени на Бога. Правело се, за да остане споменът от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Всеки от тях, като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен от майката.
Българският народ е дал на деня името Петльовден – вторият от вълчите дни. Днес и утре се почитат за предпазване от вълци. Традициите повеляват жените не режат с ножици – така няма да се отвори устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след това го раздадат на съседите за предпазване и на животните, и на хората. През целия ден не се работи нищо.
Хората са вярвали, че ако човек получи пари на този ден, то така ще му се случва и през цялата година. Ако дава, ще дава през цялата година. Смятали са, че на Сретение Господне, когато човек излезе от дома си, каквото му се случи – добро или лошо, такъв ще му е късметът за цялата година.
Народът го приема за мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. По някои места го смятат за аналог на обичая Бабинден.
Смята се, че Петльовден е свързан и със събирането на кръвния данък по време на турското робство, когато са вземани малки момчета и са превръщани в еничари. Легенда разказва как жена от село Еркеч, чието днешно име е Козичино в Бургаско, скрива сина си и отказва да го даде на турците. На заканите им, че ако не го даде, ще го заколят, тя отвръща, че самата тя ще го направи, но няма да им го даде. През нощта скрива детето си далеч от селото, заколва в полунощ един петел на прага на къщата и опръсква с кръвта му навсякъде. На сутринта турците дошли повторно, но останали слисани от постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. Оттогава този ден се отбелязва за празник на мъжката рожба, ден на мъжкото начало на българския род.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
Вижте още:
