Силата на новото начало, възраждането и отбелязването на житейския кръговрат е събрана в традициите на Игнажден. Един от големите християнски и народни празници, които се почитат по нашите земи.
На 20 декември, само дни преди Рождество, християнската църква отбелязва свети Игнатий Богоносец. Той е един от най-добрите ученици на Св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на гр. Антиохия. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не работят, за да забременеят и раждат по-леко своите деца.
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
В народните традиции от Игнажден започват коледните празници. В източните части на България на този ден се слага първата коледна вечеря, изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
Особено важен днес е обичаят „полазване“. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.
Хората вярват още, че не се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът; не се иска и не се дава нищо назаем; не се вари боб, за да не бие градушка;
не се пере, за да не налети болест.
В Североизточна България е познат обичаят вардене на квас, пазене на квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са оставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на съпрузите си.
Днес празнуват Игнат, Игнатий, Искра, Искрен, Пламен, Огнян, Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира. Да се славят имената ви!
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
