В ранния следобед на един слънчев априлски петък, малко преди началото на Shapeshift Festival, имаме среща с Константин Прозоров – вълнуващ визуален артист, творящ в полето на дигиталния колаж.
Безброй герои, мотиви, епохи и естетики се преплитат в работата му, която може да видим в кампании на Louis Vuitton, Gucci, Moncler…
Роден е в Казахстан, живял е в Германия, но към момента твори в Париж – животът на Константин е толкова цветен и еклектичен, колкото са и колажите му. Когато си говорим обаче е съвсем спокоен, мил и деликатен събеседник. Можеш да прекараш часове с него без да ти доскучае. Почти час, след като диктофонът вече не работеше, с Константин все още си говорихме. И все пак, заслужава си да прочетете какво успяхме да уловим в интервюто…
Да започнем с причината да се срещнем – Shapeshift Festival. Какво Ви привлече да се присъедините към форума?
Водещата причина да съм тук е Мария – основателката на фестивала. Свърза се с мен през декември, за да ме покани. Поговорихме си около час-два в Zoom за връзките между технологиите и креативността, накъде се движат нещата. Усетих, че екипът е добър и реших да се присъединя. Исках да се срещна с нови хора, да преживея София – културата на града, възможността да се свържеш с всичко това е вълнуваща.
View this post on Instagram
Как се разпознавате в Radical Imaginations темата?
Темата е толкова обширна и може да се интерпретира по десетки начини. Но причината, която най-вероятно е накарала организаторите да ме изберат, е техниката, с която работя – колажът.
Обикновено, когато си мислим за изкуството, в главата ни изниква рисуването, скулптурата – малко хора се сещат или дори знаят за колажа. Между другото, оказва се, че хората в Източна Европа са по-запознати с техниката, отколкото всички останали…
Лично аз избрах да се занимавам с това, защото не изисква толкова знание – трябва ти само ножица, лепило и картинки. Въображението идва само.
Креативността често може да изглежда като недостижимо качество, но това далеч не е така. Всеки може да се изразява чрез нея и не е нужно да си Рубенс или Пикасо, за да го правиш. Може да е аналогова, дигитална… Моята работа е като пъзел – взимаш парченца отвсякъде и създаваш цялата картина. Разбира се, адаптирано за времето. Кръстосваш техники, анимации, измерения, преживявания.
THE TRACKERS и модата като начин на живот
Pucci представя кампанията Passepartout с Наоми Кембъл
28 години без Даяна – вечната модна икона
А как започна всичко? Разкажете ни малко повече за началото на кариерата Ви.
При мен всичко започна доста рано. Роден съм в Алмати, Казахстан и живяхме там, докато станах на единадесет. Учих доста изкуство в училище, традиционно изкуство. Това ти дава много технически умения, но и правила, с които да се съобразяваш – в създаването, в интерпретирането. Чувствах се лишен от творческата си свобода. Реших да уча в Мюнхен, където завърших Communication & Fashion Design – нещо, което е едновременно креативно, но и перспективно спрямо кариерни възможности.
След като завърших, отново се преместих – този път в Париж. Работих за Condé Nast, където се роди идеята ми да се занимавам с колажи. Получавахме толкова много изображения в lookbooks – за материали, за комуникация, за клиенти. Чувствах, че живея в някакво „визуално замърсяване“. Хората инвестират много ресурси в създаването на тези прекрасни изображения, а впоследствие губят стойността си много бързо. Защо да не ги рециклираме, да създаваме нови светове с тях?
Съвсем прост пример: не може да снимаш моден едиториал на Бахамите, когато си решиш, но с колажа можеш да го направиш супер лесно, създаваш тази въображаема реалност.
Нямаше много хора с подобни идеи на пазара, затова реших да се пренасоча и да стана артист. С подкрепата на агенцията ми имах възможността да се срещна с множество творчески директори, които започнаха да се интересуват от това, което предлагам. И така все още продължавам да творя. Хората все още опознават изкуството ми, то все още ги обърква. Това, естествено, поддържа актуалността ти.
View this post on Instagram
И достигаме момента, в който работите за Moncler, Gucci, Louis Vuitton. Работата Ви откриваме в издания като Vogue, Harper’s Bazaar, L’Officiel. За някои подобно портфолио звучи наистина като радикално въображение.
За мен също звучеше така. Техниката, с която аз работя, не бе използвана за комуникационни/ пазарни цели до момента – каквато е главната перспектива на тези марки и издания. Но с усиленото навлизане на социалните мрежи, където се видя, че хората много харесват работата ми, големите брандове започнаха да се свързват с мен за колаборации.
Те ми изпращат изображения, визии, идеи, но впоследствие имам нужда от свобода. Това е колаборативен труд. Вдъхновявам се от колекциите, но ги преоткривам чрез собствените си наративи, позиционирам ги в нови светове.
Този подход се оказа много успешен сред аудиторията и достигна до милиони хора. А все пак говорим за изкуство, не за видеа с танци или музика… Така започнаха да ми се доверяват.
Излседвам ДНК-то им, но го концептуализирам в по-глобални и абстрактни теми. Комуникацията също е фундаментална. Абсолютно искрен съм във всичко, което правя с клиентите, за да може да достигнем до резултат, от който всички да са доволни.
В проектите Ви може да се забележи много любопитен контраст – между идеи, епохи, култури, естетики… Как се случва колажирането на една концепция?
Има значителна разлика между това дали работата ми е лична, или е за клиент. В момента например работя върху роман, чийто сюжет колажирам. Ще се развива в 1984 г. и ще съчетава носталгия, популярна култура, разказване на лична история. Това е един супер дълъг процес, в който трябва да преведеш идеята си в курирана естетика.
Когато работя с клиенти, ги моля да ми изпратят идеи, mood board. Най-добре комуникирам визуално – това работя, това мога. Без значение, че говоря пет езика.
След цялата визуална комуникация вече сядаме и изговаряме дали наистина виждам потенциал в проекта и дали ще мога да им предложа нещо, от което да сме доволни. Трябва да има много взаимно разбиране.
В случаите, когато нещата са се получавали наистина добре, обикновено съм се доверявал на първичната си интуиция и чувство. Премислянето и задаването на безброй въпроси не води до никъде.
View this post on Instagram
Какво определя майсторския моден storytelling според Вас?
В моята работа, свързана с модния storytelling, разликата се проявява в това, че не подхождам от комерсиалната страна. Мисля, че това е водещата причина за успеха ми. Комуникирам модата не като продукт, а като обект на изкуството. Модата е разказана история.
Подходът ми не е: „Виж, продавам ти това!“. Аз взимам продукта и го превръщам в главен герой в своеобразния филм, който създавам. Клиентите се привличат от възможността да участват в история, а не от способността да притежават нещо. Не искам да крещя в лицето ти да си купиш нещо, искам да станеш част от историята ми, ако се припознаваш в нея. Наричам го “artvertising“ (art + advertising).
Въпросът на Fashion Inside: Избройте 3 неща, които са inside/ outside за Вас в момента.
Inside:
– Да не преследваш трендове – в каквото и да е било.
– Да не гониш принадлежността към нещо, което не ти се получава естествено.
– Сам да създаваш правилата.
Outside:
– Токсични хора.
– Бързането.
– Напрежението да разграфим животите си и да контролираме всичко.
Текст: Наско Фотеф
Снимки: Константин Прозоров
