Излизах с приятели вчера. Бях твърде нагласен за малкото барче, в което ходим редовно. Пихме няколко коктейла, разказвах им за колонката си, говорихме си за любов и за хората на отсрещната маса, смяхме се по среднощните улици. Както ТЯ ме е научила.
Днес станах рано, постарах се за сутрешното си капучино и седнах пред телевизора, защото нямах търпение да видя как ТЯ ще завърши тази глава от живота си. And Just Like That… съм щастлив.
View this post on Instagram
ТЯ е Кари Брадшоу и с НЕЯ имаме история. Не помня кога се запознахме, но със сигурност знам кой ни е запознал.
Двете ми по-големи сестри бяха тийнейджърки във времената, когато оригиналният Сексът и градът набираше може би най-значимата си инерция в България.
Гледаха го по телевизията. Беше дублиран с гласа на Силвия Лулчева и аз… аз бях тотално запленен. От НЕЯ, от ТЯХ, от Ню Йорк, от модата, от хитрото преплитане на реплики… Не знам какво съм осъзнавал тогава – преди 15 години – но знам, че беше невероятно. (Да, сериалът не е подходящ за деца, но истински се радвам, че във възпитанието ми се е промъквало немалко неподходящо за деца изкуство. Просто казвам.)
View this post on Instagram
Днес продължавам да убеждавам всеки нов човек в живота си, че ако иска да разбира мен, трябва да се запознае с НЕЯ. Защото, както сестра ми казва: То си е начин на живот. И е права. Светът, в който ни въвлече Сексът и градът, е несравним.
Културното влияние, което оказа; дълбоко утвърдените референции в стила; смелостта да говориш за секс; дързостта да си single над 30 (тъжно, че все още се счита за дързост); вярата, че приятелството е над всичко… За някои Сексът и градът е просто заигравка с вечните чиклит тропи, за мен разговорът с тях не е особено приятен.
След шест сезона Сексът и градът, два филма и три сезона reboot, всички продължаваме да сме втренчили погледи. Но както е било и винаги досега, създателите на шоуто вярват, че трябва да си отидеш в най-силния момент.
View this post on Instagram
Признавам, че връзката ми с продължението не беше любов от пръв поглед. Fashion Inside е проследил всичко това в заглавията ми през годините: Просто ей така… отново сме разочаровани, Просто ей така…аборти, монаси и Космополитън.
Третият сезон обаче (още преди да знаем, че е последен) беше далеч по-близо до сърцето ми.
Разбира се, имаше излишни сюжетни линии, няколко абсурдни аутфита и дразнещи персонажи, но присъстваше атмосферата. Атмосферата, която те омагьосваше и в онези 20-минутни епизоди от началото на века. Или поне част от нея.
Пейзажи, които те карат да се усмихваш. Диалог, на който се смееш (особено оценен от пишещите хора). Мода, която те удивлява. Някое vintage съкровище в гардероба на Кари, прокрадващо се в амбианса. И най-вече: желание – да гледаш и да искаш още.
View this post on Instagram
Вярвам, че най-ценното, което направи последният сезон на Просто ей така…, беше именно това. Обещанието за още – не от сериала, а от живота на Кари, Миранда, Шарлот и Саманта (макар и от дистанция).
Споделяме дните и нощите си с тези героини от десетилетия.
Само в моя живот те са били с мен в детството ми, несигурното ми тийнейджърство и сега, в началото на 20-те ми години.
Минавали сме през най-блестящото и най-мрачното – заедно. Давали са ми комфорт, олекотявали са въздуха, вдъхновявали са.
Щастлив съм, че в последната ни първа среща (сигурен съм, че ще гледаме отново и отново още дълго) ги виждам такива, каквито заслужават да бъдат. Fabulous.
View this post on Instagram
Не ме разбирайте погрешно, очаквах много, много повече. Финалът заслужаваше много повече. Но ако съм научил нещо от Кари Брадшоу, то е че винаги трябва да продължаваш напред поне с искра оптимизъм и благодарност в сърцето си. Затова…
Благодаря ти, Кари – вярна на себе си, вряна на нас, вярна на любовта!
xx
The woman realized she was not alone – she was on her own.
View this post on Instagram
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram

THE TRACKERS и модата като начин на живот
Pucci представя кампанията Passepartout с Наоми Кембъл
28 години без Даяна – вечната модна икона