Еда Кадирова и Евгени Гочев са дуо, което превръща хаоса в естетика, а иронията – в стил. Те мислят в кадри, говорят чрез контрасти и вярват, че модата е „бягство… но с камъни в джобовете“. В разговора ни разкриват защо не правят нищо „просто за да има“, какво означава да си част от сцена, която тепърва се ражда, и защо истинската мода днес се случва не на подиума, а на улицата.
Евгени, можеш ли да опишеш Еда в три думи?
Стилист-на-хаоса, кралица-на-айде-стига-толкова, винаги-носи-безопасни-в-чантата.
Ами ти Еда? Какъв е Евгени в три думи?
Идейка-без-смисъл, мълчи-но-вижда-всичко, човек-който-твърди-че-„това-май-няма-нужда-от-монтаж“.
Какво може само Еда, което Евгени не може – и обратното?
Еда може да запази спокойствие във всяка ситуация, а Евгени – да направи план за следващите две години.
Кое е най-странното нещо, което ви е обединявало креативно?
Може би самите ние. Двама странници, всеки със своята чудатост, които се срещнаха и събраха странностите си в нещо общо. Оттам нататък – всичко ни идва естествено.
Pucci представя кампанията Passepartout с Наоми Кембъл
28 години без Даяна – вечната модна икона
Жизел Бюндхен за Elisabetta Franchi FW25
Какво никога няма да видим във ваш проект?
Нещо, сложено „за да има“. Ако не носи смисъл или не говори на нашия език – няма място в картинката.
Колко пъти на ден се карате? Имате ли правило „печели този с по-добрата прическа“?
Случва ни се да спорим поне няколко пъти седмично. Често споровете приключват по един и същ начин – котките ни правят нещо тъпо и се разсмиваме.
Най-смешният провал, който сега ви е мил спомен?
Не е точно провал – по-скоро хаос. Бяхме извън страната и снимахме тайно на локация. Изведнъж ни връхлетя управителката – бясна и готова да вика полиция. Ние – усмивки, неразбиращи чужденци/студенти, чар на макс. Измъкнахме се спокойно, а кадрите още стоят в архива ни като трофей. Сега сме по-зрели (уж), но тогава си правехме каквото ни хрумне без притеснения.
Коя песен е вашият саундтрак, когато подготвяте фотосесия в 3 през нощта?
По това време обикновено спим – ставаме рано. Но ако сме будни, значи сме в особено настроение. Така че: UFO95 – Should I Go.
Как изглежда гардеробът на кошмарния клиент?
Евгени: Накратко – всичко базирано на трендове.
Еда: Бляскаво сако с три четвърти ръкав, тесни дънки и шапки тип „инфлуенсър-на-фестивал“.
Ако се забрани черното в модата, кой цвят бихте избрали за новата си униформа?
Евгени: Без черно, бялото губи смисъл. Така че – сиво. Но в различни текстури.
Еда: Синьо, със сигурност.
Кой е най-нелепият комплимент, който сте получавали за визията си?
„Изглеждате като препили снощи. Добре ли сте?“ (И двамата не пием.)
Къде най-често може човек да ви срещне в София?
На ул. „Позитано“ 1, на терасата ни, или в новото ни студио, което в момента обзавеждаме.
Ако можехте да си присвоите нечий стил и никой да не разбере – чий би бил?
Young Emperors. Те са ние, преди да сме били ние. Срещнахме ги в Париж на ревюто на Juun J – образът им е съвършенство.
Бяхте скоро на последното ревю на Рик Оуенс – какво ви остана оттам? Не като дреха, а като чувство.
Чувството, че не сме сами. Рик говори на аутсайдерите, на онези, които често остават нечути. Учи ни да прегръщаме странностите си. За втори път сме на негово шоу – и пак усещането е за общност, а не просто мода.
Какво е мястото на Рик в модната сцена днес – ъндърграунд институция или новата класика?
Рик е мълчалива революция. Институция, която отрича институции.
Като сравнително млади в бранша, как бихте описали модната общност в София в сравнение с другите градове, където обикаляте? Има ли в България усещане за сцена или все още говорим за отделни играчи?
Сцената тук се гради от мечти, но бизнесът е малък, а егото – често по-голямо от възможностите. Има много талантливи хора, които искат да бъдат чути, но често не се гледаме в очите и играем отделно, вместо като част от един глас. Истината е, че заедно изграждаме вкуса на публиката – и това е най-важното за бъдещето на модата в България.
Разбира се, има и хора, с които вече сме създали не просто работа, а доверие. Вярваме, че вратите към световната сцена ще се отворят съвсем скоро – и когато това се случи за един от нас, ще отвори път и за другите.
Париж е център на модата, но и на много различни общности. Къде се крие най-интересното – в ревютата или след тях?
Най-магично е преди ревюто – в онзи кратък момент, когато всички пристигат, оглеждат се, споделят очаквания. Усеща се тишина, пълна с трепет. Тогава всички са свързани от нещо невидимо – онова, което предстои да излезе от сърцето на дизайнера.
След ревюто всичко се разпада – хората бързат към следващото шоу. Но най-интересното често е извън календара: по улиците, в pop-up-и, launch-и на списания, изложби, партита, бутикови сейлове. Хората се усмихват, спират те за комплимент. Има усещане за принадлежност, за общност, за игра.
Наскоро станахме свидетели на нещо, което сякаш предвещава нова ера. Създателят на дигитално съдържание и модни анализи @LY.AS организира watch party на шоуто на Dior, на което самият той не бе поканен. Гледахме дебюта на Джонатан Андерсън за Dior… на телевизор. Както се гледат футболни мачове. Събрахме се стотици души на една малка улица, в локален бар. Без червен килим, без покани. Това беше революционно. Това е бъдещето на модата – community, достъпност, общност.
Има ли в момента нова субкултура, която заслужава внимание, но още не е стигнала до подиума?
Днес субкултурите често се свеждат до „аестетикс“ – брандовете ги въртят в мудборди и ги подават като народна топка. Но балканската култура заслужава истинско внимание. Алт-чалгата на Мила Роберт е следващото it thing – мост между жанрове, смесване на кодове, скъсяване на дистанции. Заслужава да достигне до още по-широк подиум.
Модата като бягство срещу модата като отговорност – къде застава вашата работа като екип?
Модата е бягство, но с камъни в джобовете. Всяка наша панделка носи отпечатък върху природата. Затова трябва да работим с внимание, мисъл и уважение – не бягаме от отговорността, а я приемаме като част от процеса.
Двамата обичате да си играете с естетики от различни времеви периоди. Според вас, какво ще остави днешната мода за бъдещето? Каква е естетиката на 20-те години на 21 век?
Истински миш-маш. Естетика на заем – от архивите, от TikTok, от бабиния гардероб. Всичко се върти, смесва, рециклира. Модата днес е като колаж.
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Пламен Гаврилов
Арт дирекция, стайлинг и грим: The Trackers
Коса: Кристиян Милев
Дизайнер: Petru Octavian
