Казват, че една снимка струва колкото хиляди думи. И ние вярваме в това! Вярваме, че емоциите, цветовете и светлосенките могат да разказват истории, които да се побират между пиксели. Вярва го и унгарката Енджи Палмаи, която е творец по душа, сърце и призвание.
Как се танцува танго със светлината? Има ли достатъчно цвят в черно-бялата фотография? Къде започват границите? Колко измерения има пътуването? И как един проект може да те съпътства цял живот… за всичко това си говорим с Енджи Палмаи, в навечерието на откриването на нейната изложба в София.
Fashion Inside: Коя е Енджи Палмаи? Ще ни се представите ли така, както само един творец може?
Енджи: Харесва ми когато представят някого с това какво обича, независимо дали е творец или не – и бих се представила така:
Обичам значимите характери и истории, старите епохи, естетиката на ХХ век, биографичните филми и фотографии, морските крайбрежни градове и начинът им на живот, дръзката и изчистена архитектура, древната история и философия. За мен те се сливат в един стил, в един вкус: в честването на живота, в бохемската простота, в сладката носталгия, в дръзновената романтика, в чувствения чар, във видимите емоции и в експериментиращия, документален възглед.
Fashion Inside: curated by ATELIER е вашето креативно студио, в което влагате по-голяма част от енергията си. Разкажете ни повече за концепцията му…
Енджи: Студиото се занимава преди всичко с консултантски услуги за различни марки и оформянето на имидж. Визуалната комуникация е главната област, в която предоставяме консултиране, и тя има проявления в много области: мода, вътрешна архитектура, гастрономия, фотография.
Търсим, развиваме, оформяме и съгласуваме характерните особености на марката, така че всяка комуникация да тръгва оттук, да изгражда цялостен, хармоничен и автентичен образ. Може да се каже също, че готвим добре, използваме подходящите продукти, в подходящите количества и стилове.
Fashion Inside: Освен всичко останало вие сте и фотограф. Какво дава фотографията, което другите изкуства не могат да предложат?
Енджи: Фотографията може да даде моментален отпечатък на конкретния миг. Но може да даде и всичко онова, което получаваме и от другите клонове на изкуството: изкарва на повърхността чувства, мисли, създава и свързва нови такива.
Fashion Inside: В днешния свят, в който сякаш водим „живот на показ”, кое според вас е нещото, което следва да бъде запазено, а не споделено?
Енджи: От конкретната личност зависи къде ще постави границата на личната си сфера. Намерението и стоящата зад него достоверност е най-важното според мен. Да не споделяме която и да е част от живота си, само за да получим обратна връзка. Да го споделяме – ако, разбира се, имаме желание за това, за да могат и други да споделят преживяването ни. Вярвам в границите, невидимо определени от естетиката. Радвам се, че няколко, вдъхновяващи за мен личности споделят живота си, самата аз обаче съм много по-затворена. Когато споделям личните си чувства, това често става чрез думи. Обичам да пиша.
Fashion Inside: Вие сте и преподавател – какво е първото креативно умение, което вярвате, че младите трябва да усвоят?
Енджи: Като преподаватели задачата ни е да вдъхновяваме, да събуждаме любопитството, да предугаждаме пътя на студентите и да ги съпровождаме по него и да им помагаме. Първо трябва да се открият вкуса и интересите, после някакво средство, с което да се изразят и развиват. За креативността са нужни страст и постоянство.
Fashion Inside: Каква е кривата на успеха? А характеристиките на щастието?
Енджи: Успехът според мен е да съумеем да направим другите щастливи с това, което прави щастливи нас. Щастието е удовлетворение – когато съм си самодостатъчна и умея да обичам.
Fashion Inside:Ще ни споделите ли нещо повече за The Journey Matters? Как изглежда тази изложба през вашия поглед, като автор и творец?
Енджи: The Journey Matters е непрекъснат проект. Според мен съм го започнала още в детството си и се надявам никога да не го прекъсна. Става въпрос за откривателството, за света, за пътя. За собствения ми път и за тези, с които се срещам по него. За това, което виждам. В известен смисъл е дневник, но не описвам това, което се случва, а това, което паралелно долавям от света.
Изложбата е много тесен подбор от творбите ми. Това, което съм донесла сега, са онези различни пътища, места, хора, впечатления, които съм свързала и върху общата хармония, на които съм поставила ударение. Част от концепцията ми е също да съдържа фотоси, изготвени в различно време и пространство, с различни културни отношения – Унгария, Италия, Испания, Мароко, както и в нея да се свързват документалната и пейзажната фотография, натюрморта, портрета и модната фотография.
Fashion Inside: Един от начините ви на изразяване е форматът „визуално есе”. Той не е толкова нов, но сякаш е относително непознат за широкия кръг от хора. Ако приемем, че при класическото есе най-важното са думите, то как тогава се разказва успешна история без думи?
Енджи: Може би формулировката не е достатъчно честа в ежедневната употреба, макар нерядко да я използваме. Например един добър филм също е визуално есе, разказва в картини. Може да предаде дадено настроение, цветовете, монтажа, стила, характерите му могат да подсилят чувствата, мислите. Визуалното есе оставя място за зрителя, за да реагира самостоятелно и да допълни зрелището. Така ще се превърне едновременно и в наблюдател, и в участник в историята. Ако бях тръгнала по друг път, сега сигурно щях да бъда актриса или режисьор.
Fashion Inside: По-голямата част от участващите в изложбата фотографии са черно-бели, защо избрахте да ги лишите от цвят? И не е ли черно-бялата фотография значително по-трудна и за създаване, и за възприемане?
Енджи: Цветовете могат да добавят към образите, но могат и да отвлекат вниманието. Често преценявам качеството на дадена снимка като я гледам в черно-бял вариант. По-добре виждам естетиката без цветове. За изразяване на взаимовръзките обаче обичам да използвам и цветове.
Fashion Inside: Кое е нещото, което мечтаете да снимате? Ами това, което никога не бихте?
Енджи: Това, което бих искала: хора и истории. Красиви и истински. Ежедневни и необичайни едновременно. А което не бих : вулгарни, изкуствени и шокиращи неща. Трагедии и жестокости.
Fashion Inside: Какво прави Енджи, когато не е посветена и отдадена на работния процес. Всъщност почиват ли истински творците?
Енджи: Според мен винаги и никога. Творим.
Няма работно време, уикенд, пенсионна граница. Бих искала да творя и на 95 години. Ако става въпрос за разтоварване, почивка ми носят танците, готвенето, приятелските и семейни събирания. Вкусните храни, книгите, филмите, лекциите и възвисяващите разговори. Това, което срещнах преди години и днес вече е ежедневие за мен и истински ме разтоварва, е тангото. Светът на танците стана част от начина ми на живот, както и всичко, което е свързано с това: физическите, духовни, философски и обществени ценности.
Fashion Inside: И за финал – Ако е истина, че снимките са „моментни спомени и послания за бъдещето”, то какво е посланието, което вие искате да оставите в наследство на бъдещето…
Енджи: Да открием себе си. Собственото си мирно, пълно с любов, самоуверено „Аз“. Независимо от семейни корени, минало, религия, държава, култура, общество. Да се осмелим да бъдем част от света, да можем да се присъединим и да действаме. Да сме готови във всеки един момент, да търсим задачите си. Да обичаме.
Ако и вие искате да видите обикновените и необикновени моменти, запечатени от обектива на Енджи Палмаи, то нейната изложба „The Journey Matters“ ще бъде открита на 22 януари в 18.30 ч., в чест на Деня на унгарската култура, и ще остане в Унгарския културен институт между 22.01 и 22.02. 2020 г.
Самата авторка пък ще очаква за беседа и миниуъркшоп всички, които искат да научат повече за визуалните езици, културните връзки и концепциите за визуални сюжет, на 20 януари 2020 от 19,00 ч., в галерия Фотосинтезис. Подарете си това пътешествие…
Интервю: Ани Георгиева / Превод: Юлия Крумова
Снимки: The Journey Matters – Angie Palmai
